Главни бронхи МКБ C34.0

Белодробният рак е един от най-сериозните проблеми в онкологията. Той е водещ по заболеваемост и смъртност при мъжете и е с непрекъснато увеличаваща се честота при жените. От 2006-2010 г. средната възраст при диагностицирането на рак на белия дроб и бронхите е 70 години. Процентното разпределение на диагностицирани пациенти в зависимост от възрастта е: 0,3% между 20 и 34 години; 1,4% между 35 и 44 години; 8,8% между 45 и 54 години; 21,3% между 55 и 64 години; 31,4% между 65 и 74; 28,1% между 75 и 84; 8,7% 85 + години. Тези данни се основават на случаи, диагностицирани през 2006-2010 от 18 SEER географски райони.

Етиологията на злокачествено новообразувание на главни бронхи, карина, хилус (на белия дроб) се свързва с атмосферното замърсяване и инхалиране на прахови частици, съдържащи канцерогенни агенти, в различни промишлени производства (по-специално азбест), но доминиращ причинител е тютюневият дим, който е отговорен за 90% от случаите. Заболяването е необичайно при непушачи, а повишена честота при пушачите е свързан с броя на употребените цигари. Пасивното пушене при непушачи също може да доведе до появата на злокачествен тумор на бронхите и белите дробове. Основен канцерогенен фактор в тютюневия дим се смята, че 3,4-бензпиренът, който причинява злокачествена трансформация на епитела на бронхиална лигавица.

Малигените тумори на бронхите възникват от бронхиалния и бронхиоалвеоларння епител, както и от бронхиалните жлези в 90-95% от случаите. Основни хистологични форми на тези тумори са сквамозноклетъчен карцином с различна степен на диференциация на клетъчните елементи, дребноклетъчен карцином, аденокарцином, аденосквамозен карцином и др.

Клинична картина на злокачествено новообразувание на главни бронхи зависи от стадия на туморното развитие. Често началото на заболяването е нехарактерно и не буди притеснения у болните, тъй като симптомите се появяват сравнително по-късно и често се препокриват с оплаквания, типични за повечето пушачи - задух, кашлица. Симптомите на локален туморен процес са кашлица, задух, стридор, експекторация на кръвохрак във вид на "малиново желе". При някои пациенти се установява дифузна, недобре локализирана болка в гърдите и често се установява инфекции на белите дробове. Най-важните симптоми са кашлица, хемоптиза (кръвохрачене), прогресивен задух и хронични дихателни инфекции.

Кашлицата е първият и най-постоянен симптом. Установява се при 90% от болните. В началото е суха, дразнеща, постепенно се усилва и става астматиформена. Често се засилва нощем. В по-късните стадии се появява и експекторация (секрет) - в началото слузна, а по-късно слузно-гнойна.

Задухът е често срещан при пушачи, при които се е развила генерализирана обструкция на дихателните пътища, но развитието обикновено е постепенно. Тежък задух наблюдава, когато туморът стеснява значително главен дихателен път. Такова стесняване може да предизвика локално хриптене или свиркане и от време на време стридор ако трахеята или основен бронхите са засегнати. Задух може да се дължи и на натрупването на малигнен плеврален излив.

Белодробни инфекции се срещат често при хронични пушачи и обикновено отзвучават бързо, когато се лекуват с антибиотици. Когато инфекция се развива дистално от тумора, често персистира продължително или рецидивира. Поради тази причина, неповлияваща се от лечение пневмония е честа проява на бронхиален карцином.

За злокачествено новообразувание на главни бронхи, общи симптоми като загуба на летаргия, анорексия, кахексия, прострация, субфебрилна температура и загуба на тегло, често означават дисеминаирано (разпространено извън бронхите) заболяване. Най-важните локализации на вторично разпространение на малигнените тумори на бронхите - екстраторакални метастази, са черният дроб, костите и мозъкът, но могат да бъдат засегнати почти всички части на тялото.

Диагнозата се основава на клиничната картина, физикалния преглед, инструментални и хистологични изследвания. От теоретична гледна точка, най-подходящ метод за поставяне на ранна диагноза е цитологичното изследване на храчките. Важен метод за диагнозата на злокачественото заболяване е рентгеновото изследване. Използват се почти всички съвременни рентгенови методи: рентгеноскопия, рентгенография, компютърна томография, класическа бронхография, инхалационна бронхография, по-рядко ангиопулмография. Други образни методи, намиращи приложение в диагностиката, са ядрено-магнитен резонанс и позитронно-емисиионна томография.

Диагнозата на рака на главни бронхи изисква морфологични доказателства, което е възможно главно с помощта на биопсичните методи: фибробронхоскопия, медиастиноскопия, трансбронхиална небронхоскопска биопсия и др. Фибробронхоскопът дава възможността да се извършат различни процедури за добиване на тъканен материал за хистологично и цитологично изследване:

• щипкова биопсия:
• четкова биопсия;
• бронхиален кюретаж;
• засмукване на бронхиален секрет;
• бронхиален лаваж.

Лечението на злокачествено новообразувание на главни бронхи и прогноза зависят от стадия на туморния растеж, клетъчния тип, състоянието на пациента и наличието на съпътстващи заболявания. Като цяло, хирургичното лечение, химиотерапията, лъчетерапията и имунотерапията се комбинират в зависимост туморния стадий, операбилността и резектабилността на тумора, като и функционално състояние на пациента. С най-големи шансове за трайно излекуване е хирургичното лечение, при което се правят лобектомия или пулмонектомия. На химиотерапия подлежат обикновено иноперабилните болни, някои от недиференцираните форми на белодробния рак.