Венец, неуточнен МКБ C03.9

Неоплазмите на венците са сравнително редки злокачествени заболявания, които засяга предимно индивиди във възраст над 45 години, предимно мъже. Честотата им е най-висока при хора, които злоупотребяват с алкохол и тютюневи изделия. Освен алкохола и тютюнопушенето, рискови фактори за развитие на злокачествено новообразувание на венеца, неуточнен са хронични инфекции (гингивити) и травми на венците, лоша хигиена на устна кухина, недоимъчно хранене с ниско съдържание на витамини (особено вит. А и В комплекс).

Най-често се касае за сквамозноклетъчен/планоцелуларен карцином, произхождащ от епителните клетки на лигавицата на устната кухина. Епителните тумори, в по-голямата си част, преминават през фаза на преканцерозни лезии - белезникави или червени плаки по венците, които могат да еволюират в язви и кървят при нараняване. Характерното за тези лезии е, че не преминават за период от 14 дни и не се повлияват от лечение с обичайни средства.

Клинична изява в началото на заболяването не се наблюдава. При напредване на туморния процес се установява лезия, разположена по лигавицата на венеца, която може да бъде болезнена и да затруднява говора или дъвченето при хранене, но невинаги туморната формация е болезнена. При минимална травма лезията лесно кърви, установява се разклащане на зъби в засегнатата област. Подути лимфни възли в областта на шията или наличие на туморна формация в областта на горна и долна челюст и необяснима загуба на тегло говорят за разпространение на злокачествения процес и засягане на съседни тъкани и органи.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на венец, неуточнен се поставя въз основа на анамнестични данни за наличие на лезия, която персистира продължително време, за хронична употреба на алкохол и цигари, оглед на устната кухина и макроскопския вид на тумора. Диагнозата се потвърждава с хистологично изследване на тъкан, получена с биопсия на тумора. Образни методики като рентгеново изследване, КАТ, ЯМР и PET, се използват за локализиране на туморната формация, отношението на тумора с околните тъкани и ангажирането на локорегионалните лимфни възли.

Лечебния подход се определя от степента на експанзия на малигнения процес, наличието на близки и далечни метастази, и състоянието на болните. Основните методи на лечение са оперативно, лечетерапия и химиотерапия. За всеки един метод има конкретни показания за провеждане на лечение. Хирургия - широка местна ексцизия, което може да включва премахване на част от челюстна кост и околни тъкани. Лъчева терапия (телегаматерапия) със или без операция. Химиотерапия в комбинация с хирургично или лъчелечение.