Чревна стронгилоидоза МКБ B78.0

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

При инвазия с паразита Strongyloides stercoralis се развива чревна стронгилоидоза. Етиологичният агент принадлежи към род Strongyloides на семейство Strongyloididae. Заболяването показва някои особености в епидемиологията и наличие на ендемични райони с висока честота, като по отношение на клиничното протичане е налице голяма вариабилност със случаи на относително леко протичане, както и на случаи с развитие на тежки усложнения и летален изход.

Причинител и особености

Заболяването представлява антропоноза (боледуват само човекът), геохелминтоза, като източник на инвазията е болният човек. Специфичен етиологичен причинител е Strongyloides stercoralis, като сред характерните особености на болестния процес се включват:

• разпространение: инфекцията показва повсеместно разпространение, но по-висока честота в някои географски области. Ендемични райони са описани в някои части на Западна Африка, Колумбия, Югоизточна Азия, Карибите, тропическите части на Бразилия
• заразяване: заболяването се предава по контактен и перорален механизъм, като епидемиологичната инкубация (инкубационен период е времето от заразяване до появата на първите оплаквания при засегнатите) е в рамките на един месец
• особености на причинителя: женските паразити представляват малки нишковидни нематоди, с размери до два милиметра. Те отделят до 50 овални яйца, които имат тънка прозрачна обвивка. От яйцата се отделят личинки, които се трансформират и се превръщат последователно в рабдитовидни и филариевидни личинки, като последните са инвазиоспособни. Във външната среда при наличие на благоприятни условия рабдитовидните личинки се диференцират полово, копулират и произвеждат яйца, от които отново се излюпват рабдитовидни личинки. При неблагоприятни условия на външната среда не се наблюдава свободно живеещо поколение

• патогенетични особености: при масивна инвазия на хората и забавена евакуация на чревното съдържимо рабдитовидните личинки се превръщат в инвазиоспособни филариевидни форми в чревния тракт и се внедряват в лигавицата на червата или в кожата на перианалната област. Филариевидните личинки през лигавицата на епидермиса мигрират по хематогенен път и достигат миокарда, откъдето се разпространяват към белия дроб. Посредством пулмоналните пътища достигат до трахеята и чрез хранопровода се поглъщат и достигат тънките черва. Най-често се локализират в Либеркюновите жлези на дванадесетопръстника, но е възможно засягане и на стомаха, жлъчните и панкреатичните пътища
• издръжливост в човешкия организъм: изключително важна особеност, както за клиничния процес, така и от епидемиологична гледна точка е, че женските паразити могат да оцелеят в човешкия организъм до над 20 години

Симптоми

Клиничното протичане при чревна стронгилиоидоза се определя от някои особености на болестния процес, както и от някои допълнителни, предразполагащи фактори:

• въздействие върху организма: паразитите водят до механично, травматично и сенсибилизиращо въздействие върху макроорганизма. По рефлексен път в резултат от дразненето на механорецепторите се развиват диспепсии, спастични болки и дискинезии в различни органи
• протичане: характерно за инфекцията е наличието на хроничен ход на протичане с редуване на периоди на обостряне и ремисия, особено при неспецифично протичане и липса на изяснена диагноза
• симптоми: при чревна стронгилоидоза се наблюдават някои начални неспецифични клинични признаци, които могат да затруднят диагностицирането на болестта и които обикновено включват намален апетит, гадене и повръщане, тежест в епигастриума, болка в корема и в дясното подребрие, диария, перианален сърбеж (сърбеж в аналната област). При част от засегнатите в отговор на сенсибилизацията на организма е възможно развитие на неспецифичен обрив по тялото

• симптоми при хронично протичане: при хронифициране на състоянието болните често се оплакват от главоболие, отпадналост, световъртеж, раздразнителност. Наблюдава се изразена редукция на телесното тегло и развитие на хипохромна анемия. При малки деца тежкото и хронично протичане води до стеаторея, хипоалбуминемия, периферни отоци, асцит, плеврален излив
• усложнения: сред честите усложнения се включват промени в гласа и дрезгавост, кашлица, задух, изхрачване на кръв, възпаление на белия дроб, като е възможно и развитие на тежки усложнения, като малабсорбция, чревна обструкция или перфорация, перитонит, обструктивна жълтеница, илеус, белодробна недостатъчност и други. При лица с компрометирана имунна система е характерно развитието на така наречения синдром на хиперинфекция, при които паразитите се разпространяват в цялото тяло, поразяват множество органи, провокират многобройни и разностранни усложнения, а състоянието се асоциира с лоша прогноза и летален изход в над две трети от случаите
• рискови фактори: рисковите фактори, предразполагащи към тежко протичане, развитие на усложнения и затруднения в терапията, включват провеждане на имуносупресивна терапия, подлежащ захарен диабет, хронична бъбречна недостатъчност, трансплантация на органи, злокачествени хемопатии, инфекция с ретровируси, хроничен алкохолизъм, HIV или СПИН, напреднала възраст и други

Диагноза

Поставянето на диагнозата при интестинална стронгилоидоза изисква комплексни и целенасочени изследвания, по-важните от които са епидемиологичната анамнеза, клинични находки, лабораторни и паразитологични данни:

• разпит и преглед: данни за посещение или пребиваване в ендемичен район, поява на някои от характерните оплаквания в рамките на инкубационния период, изясняване наличието на подлежащи рискови фактори в комбинация с обстоен клиничен преглед и регистриране на всички налични отклонения с оценка на общото състояние. Физикалният преглед и епидемиологичната анамнеза имат слабо значение при поставянето на диагнозата, въпреки което са важна част от диагностичния процес
• лабораторни изследвания: назначават се подробни лабораторни изследвания за проследяване на редица показатели с цел оценка на общото състояние, подпомагане на диференциалната диагноза. Лабораторно често се установява периферна еозинофилия, анемия, тромбоцитопения, удължено протромбиново време
• паразитологични изследвания: диагностицирането на хелминтозата се извършва въз основа на микроскопското откриване на личинките на паразитите в материал от фекални проби, дуоденално съдържимо или храчки

Диференциалната диагноза при чревна стронгилоидоза най-често включва различаване от дуоденална язва, хронична дизентерия, холецистит, ентероколит и редица други инфекциозни, възпалителни или автоимунни интестинални заболявания, които в даден етап от своята еволюция водят до идентични клинични или лабораторни находки.

Лечение

Лечението на тази форма на стронгилоидоза е трудно и се осъществява с противохелминтни агенти от групата на бензимидазолите в комбинация с подходящи симптоматични средства.

Сред най-често използваните етиологични агенти се включват ивермектин в подходяща доза (най-често от порядъка на 200 микрограма на килограм тегло) или подходящи дози албендазол.

Симптоматично се прилагат средства от различни фармакологични групи за облекчаване на болковия синдром, овладяване на диарията, рехидратация на пациента и превенция на усложненията.

Прогнозата е относително благоприятна при своевременно поставена диагноза, добър терапевтичен отговор от приложеното лечение и запазен имунитет на гостоприемниковия макроорганизъм. Тежко протичане и висок леталитет се наблюдават при хронифициране на състоянието и погрешно лечение на болните с кортикостероиди и други имуносупресиращи агенти.

Липсват специфични профилактични мерки, като обикновено е необходимо повишаване на здравната култура, личната и битовата хигиена и повишено внимание при посещение или пребиваване в ендемичен район.

Изображения: freepik.com