Анкилостомидоза МКБ B76.0

Инвазията, предизвикана от Ancylostoma species, се нарича анкилостомидоза.

Представлява антропохелминтоза с ендемично разпространение, особено в страните с топъл и влажен климат. Заболяването е известно още от древен Египет и древна Гърция. През 1843 г. Dubini пръв описва нематода Ancylostoma duodenale, който открива при извършване на аутопсия. Заболяването е широко разпространено в Европа, Азия и Австралия.

Източник на инвазията е опаразитеният човек, който отделя с фекалиите анкилостоматидни яйца. Инкубационният период варира, но средно продължава около 40 дни.

Яйцата се развиват при подходяща влажност и температура, като преките слънчеви лъчи бързо ги убиват. Най-благоприятната среда за ларвите е влажната и сенчеста повърхност на почвата.

На по-висок риск от развитие на инфекцията са изложени работещите в селското стопанство и миньорите, който имат чест допир на интактната кожа с почвата.

Етиологичният агент A. duodenale принадлежи към род Ancylostoma, семейство Ancylostomatidae, отряд Rabditida.

Отличава се с характерни морфологични особености, а именно цилиндрично тяло, стеснено в предния край и средна дължина на паразитите 10-12 милиметра.

Женските хелминти денонощно произвеждат по около 25 до 30 хиляди яйца. Средната продължителност на живот на анкилостомите в крайния гостоприемник е до пет години.

Възрастните паразити живеят в тънките черва на човека. Те проникват дълбоко в стената на червото и всмукват кръв.

Крайният гостоприемник отделя яйца с фекалиите, които попадат в почвата, където при благоприятни условия в тях се образува ларва. След време ларвата се превръща във филариевидна (инвазионна) ларва.

При контакт с незащитена кожа инвазиоспособните ларви проникват през епидермиса или космените фоликули и навлизат в кожните венули. По хематогенен път достигат белите дробове, навлизат в алвеолите и по дихателните пътища достигат фаринкса.

След това през хранопровода ларвите попадат последователно в стомаха и в дванадесетопръстника. Хранят се и съзряват до възрастни форми. Целият биологичен цикъл има продължителност средно 40 дни.

Изявата на клиничната симптоматика зависи в много голяма степен от интензитета и продължителността на инвазията, индивидуалната резистентност на гостоприемника и реинвазиите.

При масивна инвазия ларвите оказват силно травматично и токсично въздействие, което клинично се проявява под формата на кожни и белодробни увреждания по време на миграционния стадий.

Микролезиите водят до постоянни хеморагии, които клинично се проявяват като анемичен синдром след три месеца от инвазията.

Паразитите водят до нарушение и различна по степен увреда на нормалната чревна функция, промени в резорбтивната, секреторната и моторната функция на интестиналния тракт.

При много пациенти липсват клинични признаци до изявата на анемичния синдром. Протичането на инвазията, предизвикана от Ancylostoma species, е хронично и преминава през следните няколко стадия:

Стадий на перкутанна инвазия: на мястото на проникването на ларвата през кожата (най-често стъпалата и между пръстите на краката) се появява локален оток и еритем, придружени от силен сърбеж.

След няколко дни се образува папула, която се развива до везикула, а при инфектиране се формира пустула.

Кожните промени затихват в рамките на една седмица, но при реинвазии е възможно сенсибилизиране и развитие на уртикария.

Стадий на белодробна миграция на ларвите: няколко дни след перкутанната инвазия се развиват задух, кашлица, субфебрилна температура, главоболие. Състоянието обикновено преминава за една до две седмици, но при реинвазии или хронифициране на процеса е възможно развитие на бронхопневмония.

Стадий на чревна локализация: при остра чревна инвазия се наблюдават общо неразположение, гадене и повръщане, коремни болки, диария.

При хронична чревна инвазия се развиват различни диспептични нарушения, проявяващи се успоредно с анемичния синдром. Хроничната чревна форма протича с различна тежест в зависимост от степента на инвазията.

Леката форма се характеризира с редукция на теглото, световъртеж и лесна уморяемост. При средно тежката форма болните се оплакват от сърцебиене, задух, диария, примесена с кръв, парестезии, суха кожа.

При тежката форма анемичният синдром е силно изразен, като е възможно развитие на сърдечна декомпенсация и белодробен оток. Налице е хепатомегалия, асцит, отоци по долните крайници.

Диагностицирането на хелминтозата се основава на данните от разпита и клиничния преглед на пациента, параклиничните и лабораторните изследвания. Чрез различни методи се откриват нематодните яйца във фекалните проби. Лабораторни често се установява еозинофилия и микроцитна хипохромна анемия. При необходимост се извършват и образни изследвания.

Диференциалната диагноза налага разграничаване на състоянието от другите хелминтни заболявания, алиментарна дистрофия, анемичен синдром с друга етиология.

Лечението на пациентите с анкилостомидоза е етиологично, патогенетично и симптоматично. Прилагат се противопаразитни агенти с различен механизъм на действие, предимно албендазол, мебендазол, пирантел. Необходима е терапия на анемичния синдром, а симптоматичното лечение е насочено към справяне на диспептичните и алергичните прояви.

Болните подлежат на диспансеризация за период от шест месеца, като периодично се извършват профилактични изследвания.