Остра форма на болестта на Chagas без увреждане на сърцето МКБ B57.1

При инфекция с Trypanosoma cruzi се развива американска трипанозомоза, наричана още болест на Chagas.

Различават се остра и хронична форма на болестта, като при остра форма на болестта на Chagas без увреждане на сърцето честотата е по-висока за детската популация, докато хронифицирането на процеса е характерно за възрастните пациенти.

Заболяването представлява природно-огнищна зооантропоноза, като основни източници на инвазията са домашни и диви животни, най-често кучета, котки, мечки, лисици, мравояди, маймуни, полски мишки и много други. Влечугите, птиците и земноводните са резистентни към T. cruzi, въпреки че са описани случаи, при които различни видове диви птици играят роля на резервоар на заразата.

Преносители на болестта са дървеници от род Triatoma, главно Triatoma dimidiata, Rhodnius prolixus и Triatoma infestans.

Заболяването е разпространено в някои географски области на Америка, като най-висока честота се описва в Аржентина, Боливия, Хондурас, Гватемала.

Възприемчивостта на населението е всеобща, без различия по отношение на пол и расова принадлежност.

Острата форма поразява основно децата, като механизмът на заразяване е посредством попадане на намиращите се в изпражненията на дървениците паразити в увредени повърхности на кожата, лигавиците и конюнктивите.

Възможно е заразяване и по следните пътища:

• при хемотрансфузия и преливане на заразена кръв

• при органна или тъканна трансплантация от болен с хронична форма на заболяването

• по трансплацентарен път, от болна майка на плода

Паразитите имат характерен биологичен цикъл и преминават през няколко форми. В интестиналния тракт на векторите се откриват така наречените епимастиготи, които представляват неинвазивна извънклетъчна форма на трипанозомите. Те се превръщат в метациклични трипомастиготи, които след навлизане в клетките на гостоприемниците се превръщат в амастиготи. При разрушаване на клетките на гостоприемника амастиготите се превръщат в циркулиращи в системното кръвообращение трипомастиготи.

Паразитите предизвикват алергични, токсични и имунологични нарушения, като увреждат редица органи и водят до повишение на телесната температура.

Инкубационният период (времето до появата на първите симптоми) е в рамките на една до две седмици.

На мястото на проникването на паразитите в продромалния период се образува първичен афект (шагом), който представлява слабо болезнен и силно сърбящ инфилтрат.

При хематогенно разпространение е възможно възникване и на вторични шагоми, придружени от лимфангит и лимфаденит. Лимфните възли са с плътна консистенция, много често са сраснали с кожата и имат червеникав до виолетов цвят. Най-често се засягат лимфните възли в областта на шията, аксиларните и ингвиналните лимфни възли.

При проникване на паразитите през конюнктивата се наблюдава симптомът на Romana, представляващ периоорбитален оток или оток на клепача, едностранен (по-често) или двустранен.

При малък процент от болните е възможно развитие на макуло-папулозен обрив, който изчезва до десет дни.

При над две трети от пациентите е налице непостоянна, ремитираща температура, достигаща високи стойности.

Възможно е да се наблюдават и някои от следните клинични симптоми:

• главоболие
• парези и парализи
• гадене и повръщане
• миалгия
• анорексия
• хепатоспленомегалия

При част от пациентите след няколко седмици температурата се нормализира, паразитите изчезват от кръвта и настъпва оздравяване.

При диференциалната диагноза е необходимо да се имат предвид идентично протичащи инфекциозни и неинфекциозни болести.

Диагнозата при остра форма на болестта на Chagas без увреждане на сърцето се базира на данните от:

• епидемиологичната анамнеза: престой или пребиваване в ендемичен район

• физикалните находки: откриване на първичния афект, както и симптомът на Romana са особено специфични

• лабораторни изследвания: възможно е наличие на анемия, левкоцитоза, промяна в нормалните нива на някои чернодробни ензими

• паразитологични изследвания: откриване на паразитите в материал от кръвна проба, с помощта на микроскопски, имунологични и серологични методи

Терапията на тази форма на американска трипанозомоза включва приложение на антипротозойни средства, симптоматични препарати и щадящ режим.

При своевременно диагностициране на болестта и подходящ терапевтичен подход, прогнозата е относително благоприятна, особено в детска възраст.