Ингвинална епидермофития МКБ B35.6

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Заболяването ингвинална епидермофития (Tinea inguinalis, Epidermophytia inguinalis) представлява кожна възпалителна реакция на ингвиналните гънки и по-рядко на аксиларните гънки, предизвикана от дерматофити.

Представлява особена форма на гъбична инфекция, която поразява интимните зони и макар да протича с изразен дискомфорт, отговаря добре на стандартно използваните в клиничната практика антимикотици (противогъбични лекарства).

Причинител и особености

Ингвиналната епидермофития представлява сравнително често срещана в клиничната практика форма на дерматофития, характерна за топлите и влажни географски ширини. Засяга главно младата и активна възраст, като мъжете боледуват по-често от жените.

Типично за болестния процес е следното:

• причинител: най-чести причинители на ингвиналната дерматомикоза са няколко вида гъбички, а именно Epidermophyton flokozum, Trichophyton mentargorgophites, Trichophyton verucocum, Trichophyton rubrum
• предразполагащи фактори: предразполагащи фактори за развитие на ингвинална епидермофития са нарушена цялост на кожата в анатомичната област, изпотяване в ингвиналните гънки, понижен имунитет, лоша лична хигиена, тесни дрехи и стягащо бельо, наднормено тегло, злоупотреба с локални кортикостероиди, подлежащ захарен диабет и други
• заразяване: заразяването се осъществява най-често при директен контакт, при подлежаща микоза на стъпалата, както и при споделяне на лични средства и дрехи, включително постелки за тренировки, хавлии, спално бельо, дрехи и други
• патогенетични особености: патогенезата е идентична с микоза на тялото, но трябва да се имат предвид някои външни фактори, като мацерация, оклузивно облекло, предимно от изкуствени тъкани, претопляне и други. Заболяването рядко засяга скротума и вулвата, тъй като себума на себацейните жлези в тези участъци потискат растежа на дерматофитите

Симптоми

Клиничната картина при тази форма на гъбична инфекция показва някои характерни и отличителни особености, които подпомагат диагностичния процес и позволяват бързо разпознаване на болестта от опитните клиницисти.

Ингвиналната епидермофития започва с появата на единични или множествени еритемни петна, разположени в ингвиналните гънки и вътрешните повърхности на бедрата. Постепенно петната нарастват периферно, като се оформя активен еритемен ръб с избледняване в центъра.

Обикновено стартира с унилатерално засягане (само от едната страна), но може да се разпространи и билатерално (да обхване ингвиналната област от двете страни).

Има известни различия във вида на обривните лезии при остро протичане (обривът е ексудативен) и при хронично протичане (големи, добре отграничени и оформени, концентрични плаки със залющване).

Без терапия процесът може да се разпространи върху пубиса и глутеусите. Сърбежът е умерен, по-изразен при настъпване на вторично инфектиране.

Заболяването има хронично протичане и без необходимото лечение процесът се развива в продължение на години.

Диагноза

Диагнозата на ингвинална епидермофития се поставя на базата на клиничната картина, характерните физикални находки и специфични изследвания за доказване на причинителя:

• анамнеза: изясняване на налични рискови фактори, споделяне на лични принадлежности, бельо и дрехи, контакт с болни лица, данни за подлежаща микоза на стъпалото и други
• физикални находки: при прегледа на пациентите се установяват характерните лезии, локализирани обикновено в ингвиналната област
• лабораторни изследвания: назначават се специализирани изследвания за потвърждаване на диагнозата и изолиране на причинителя, като най-често включват директно микроскопско изследване, културелно изследване и серологични тестове

Диференциална диагноза се извършва главно с еритразма, кандидозно интертриго, някои форми на псориазис, атипично протичащ себореен дерматит и други идентично протичащи състояния, развиващи се в тази област.

Лечение

Терапевтичният подход при ингвинална епидермофития е комплексен, като се назначават подходящи противогъбични средства в комбинация с някои общи мерки.

Етиологичното лечение при това микотично заболяване се провежда с антимикотични препарати, приложени локално (например имидазоли, тербинафин).

При хронично протичане на заболяването е необходимо антимикотичните препарати да се прилагат и перорално, за постигане на системен ефект. При хронично протичане, при имуносупресирани пациенти, както и при данни за усложнения, опции на избор са гризеофулвин, тербинафин, итраконазол и други.

За облекчаване на локалните прояви може противогъбичните средства да се комбинират с подходящ локален кортикостероид в комбинация с някои общи мерки, като подобряване на хигиената, избор на подходящи дрехи, внимателно подсушаване след измиване и други.

Повече информация за микозите можете да намерите в здравен проблем:

» Гъбички

Изображения: freepik.com, dermnetnz.org