Микоза на брадата и главата МКБ B35.0

› Въведение

› Причинител и особености

› Видове и симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Tinea capitis (Microsporia capillitii, Trichophytia capillitii, Favus cpillitii) представлява микотична (гъбична) инфекция, засягаща капилициума на главата, наричана още Microsporia capilitii, Trichophytia capitilii, Tinea capitis superficialis. Микозата на брадата и главата се среща сравнително рядко в клиничната практика, като показва някои характерни особености в протичането и отговаря добре на приложеното специфично лечение.

Причинител и особености

Най-чести причинители на микоза на главата са някои гъбични видове, по-важните от които са Microsporum canis, Trichophyton verrucosum, Trichophyton tonsurans, Trichophyton schoenleini и Microsporum audoninsi. Заразяването най-често се осъществява при контакт на здрав с болен човек или животно.

Микоза на брадата или tinea barbae представлява дерматофитна инфекция, засягаща окосмената част на лицето при мъжа, причинена предимно от зоофилни и по-рядко антропофилни видове. Причинители са Trichophyton verrucosum, Trichophyton mentagrophytes, Microsporum canis, Trichophyton violaceum.

Боледуват предимно селскостопански работници. Засегнатите участъци са еритемни, оточни и с множество фоликуларно разположени папули и пустули. Те могат да ексудират и да образуват крусти. В засегнатите участъци космите се отскубват лесно.

Микотична сикоза е микотична инфекция на космените фоликули на брадата. Най-честият причинител е Trichophyton mentagrophytes и Trichophyton verrucosum.

Изложени на по-висок риск от развитие на гъбична инфекция в областта на брадата и главата са мъже с понижена имунна защита в резултат от подлежащи хронични заболявания, тумори, агресивно онкологично лечение, но също и при дългогодишен захарен диабет, злоупотреба с анаболни стероиди и кортикостероиди, при подлежащи автоимунни заболявания, както и при наранявания в съответната област.

Видове и симптоми

Първите клинични симптоми при микоза на брадата и главата се наблюдават приблизително две до три седмици след заразяването. Съществуват няколко типа инвазия на косменото стъбло:

• инвазия тип Microsporium, Trichophiton, Trichophiton schoenleini: клиничната картина при Tinea capitis microsporica се характеризира с окръглени единични или множествени полета с намалено до липсващо окосмяване по главата, които понякога могат да конфлуират (да се сливат). Космите са начупени равномерно на височина 2-3 милиметра от повърхността. Дори и без лечение в пубертета се наблюдава спонтанно оздравяване
• инвазия тип Tinea capitits trichophytica: това е форма на микоза на главата, при която се наблюдават различни по големина, с неправилна форма полета, чиято повърхност е еритемо-сквамозна. Засегнатите косми са начупени на нивото на кожата
• инвазия тип Tinea capitis fovesa: при тази форма на болестта в началото засегнатата кожа на капилициума е еритемна (зачервена) и леко залющена. Скоро след това могат да се наблюдават жълтеникави, окръглени образувания, наречени скутулуми. Те са съставени от хифи и артропори, здраво прикрепени към подлежащия космен фоликул. Съседните скутулуми могат да се слеят и да образуват обширни крусти. При тази форма липсва спонтанна регресия и при продължителна еволюция се стига до цикатрициална алопеция. Рядко аналогични образувания се наблюдават по гладката кожа
• инвазия тип Tinea capitis profunda (kerion Celsi): керион е гъбична инфекция на космените фоликули, усложнена с бактериална инфекция. Обикновено се представя с дълбоки порести лезии, леко повдигнати над околната кожа. Във фоликулите може да има гной, а инфекцията може да бъде и дълбока. Засяга най-често окосмената част на главата. Керионът е най-тежката форма на tinea capitis. Засегнатият участък е оточен, еритемен и болезнен. Космите в него могат да бъдат запазени отчасти или напълно да липсват. От устията на космите изтича гной, често се образуват обширни, дебели крустозни наслоявания. Обикновено се наблюдава една лезия, но е възможно наличие на множествени огнища

Възможно е наличието на различни други оплаквания, като често регионалните лимфни възли са увеличени и болезнени. Образуването на пустулите е резултат на възпалителния отговор към микотичните причинители, но понякога могат да се изолира и бактериален патоген.

Диагноза

Диагнозата при микоза на брадата и главата се поставя от специалист (дерматолог) въз основа на оглед, както и чрез взимане на материал и директна микроскопия, посявка на хранителна среда на Sabouraud.

В диференциалната диагноза при микоза на брадата и главата влизат всички заболявания, които в еволюцията водят до образуване на алопетични полета с възпалителни промени по капилициума, като такива са алопеция ареата, травматична и луетична алопеция, трихотиломания, карбункул, фурункул, абсцес.

Лечение

Състоянието изисква системно и локално лечение след депилация (обезкосмяване на засегнатите участъци). Прилагат се антимикотични препарати от различни фармакологични групи, най-често итраконазол, кетоконазол, тербинафин и гризеофулвин. При по-тежко протичане може да се наложи назначаване на кортикостероиди към комплексното лечение.

Обикновено състоянието отговаря добре на приложеното лечение, като прогнозата е относително благоприятна и не се наблюдават съществени усложнения в дългосрочен план.

Повече информация за дерматофитозите можете да намерите в здравен проблем:

» Гъбички

Изображения: freepik.com, dermnetnz.org