Болест, предизвикана от HIV, с прояви на други вирусни инфекции МКБ B20.3

HIV-инфекцията е антропонозна инфекция, която се причинява от представители на ретровирусите. Типично за заболяването е, че в крайните стадии се развива синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН), което е предпоставка за развитие на опортюнистични инфекции с различни етиологични агенти.

През 1981 година се появяват първите случаи на СПИН сред млади мъже, протичащи с тежка пневмоцистна пневмония и перианална улцерозна херпесвирусна инфекция. Само след един месец са регистрирани нови 26 случая с агресивна форма на сарком на Kaposi и пневмоцистна пневмония сред млади мъже в Ню Йорк и Сан Франциско.

Извор на заразата са лицата, заразени с вируса, болни и безсимптомни заразоносители. Заразяването се осъществява по различни механизми:

• полов: най-често наблюдаван в клиничната практика, поради висоаката концентрация на вирусните агенти в половите секрети, като рисков фактор е липсата на използване на предпазни средства (презервативи) при полов акт и честата смяна на половите партньори
• кръвен: при чести кръвопреливания, при манипулации с контаминирани инструменти, венозни наркозависими, при тесен контакт с кръв и кръвни продукти
• вертикален: от заразената с вируса майка на плода

Проникването на вирусните агенти в човешкия организъм води до засягане на определени клетъчни структури, като състоянието преминава през различни фази. Прогресивният спад на броя на имунните клетки в даден етап се явява предпоставка за развитие на подлежащи малигнени неоплазми, опортюнистични инфекции и други уточнени състояния.

При болест, предизвикана от HIV, с прояви на други вирусни инфекции, на фона на ретровирусната инфекция се наблюдава развитие на опортюнистични инфекции с вирусна етиология, като най-често се изолират следните причинители:

-  херпесни вируси, с причинител херпес симплекс вируси тип 1 и 2 с клиничните прояви на рецидивиращ афтозен стоматит, кожно-лигавични лезии, менингоенцефалити и генерализирана херпетична инфекция;

- херпес вирус тип 6: протича като хепатит или менингоенцефалит,

- Epstein-Barr Virus (EBV): протича с проявите на левкоплакия на езика, EBV хепатит, лимфом на Burkitt,

- Varicella Zoster Virus (VZV): обикновено протича като рецидивиращ херпес зостер,

- други вирусни агенти: много по-рядко аденовируси, ротавируси, реовируси

Вирусните инфекции при HIV болни най-често засягат кожата, нервната система и дихателната система. Кожните промени, които се проявяват по време на HIV инфекцията включват инфекции с атипична морфология, неопластични процеси и различни дерматози с променена имунна активност и неясна етиопатогенеза.

1. HIV екзантемът се изявява няколко дни след появата на генерализираните симптоми като макулопапулозна, подобна на розеола, ерупция с локализация на трункуса, лицето или шията. Срещат се и уртикариални обриви или енантем по орална мукоза. Отзвучава за около две седмици.

Диференциална диагноза се прави с: инфекциозна мононуклеоза (екзантемът е петехиален), вторичен сифилис, други вирози (рубеола), остра уртикария (придружава се със сърбеж), медикаментозни ерупции, pytiriasis rosea.

HIV екзантемът може да се появи по време на сероконверсията на заболяването и тестът на HIV антителата е често негативен, като изисква р24 антиген тест и повторение на изследването след три месеца.

2. Инфекциита с herpes simplex са често срещани при HIV позитивни пациенти, особено с ниво на CD4+ клетки под 100/mm3. По-често се срещат хронични, персистиращи ерозирани и болезнени язви в оралната и аногениталната област, отколкото класическите групирани везикули. Честа е хематогенната дисеминация. Диференциална диагноза на херпесни инфекции при HIV болни се прави с импетиго, екзема, декубитални улкуси, pyoderma gangrenosum, дълбоки микози, сифилис.

3. Инфекция с Varicella zoster virus може да се приеме като първи сигнал за развиващ се имунен дефицит. В повечето случаи herpes zoster се появява по типичния начин, но се наблюдават и атипични форми (хронични деструктивни и некротични обриви), рецидиви и дисеминация. Понякога обривите персистират с месеци и имат изразена некроза, хиперкератоза, болезнени нодули с или без улцерация по ръба на везикулите.

4. Инфекция с Molluscum contagiosum се манифестира с широко разпространени, персистиращи и често рецидивиращи след лечението обриви. Локализацията е по лицето или аногениталната област с поява на папули или нодули с размери около 4 милиметра. Понякога са по-големи и наподобяват проявите при carcinoma basocellulare или keratoacanthoma.

Диференциална диагноза се прави често с carcinoma basocellulare, keratoacanthoma, cryptococcosis или други дълбоки микози при HIV позитивни лица.

5. Болест, предизвикана от HIV с прояви на човешки папиломен вирус (HPV): инфекцията се локализира по лицето, периоралната и аногениталната област.

6. Oral hairy leucoplakia е класически белег на HIV инфекцията в резултат на взаимодействието на папиломавирусите с Epstein-Barr вируса. Характеризира се с вертикално набръчкани белезникави плаки с типична локализация по страничните части на езика, понякога със засягане на оралната мукоза. Оралнатата кандидоза може да придружава тези промени, но не е основна причина. Диференциалната диагноза включва орална кандидоза, condylomata acuminata, географски език, lichen ruber planus, сифилис, leucoplakia.

Подробна информация за клиничното протичане на ХИВ инфекцията може да намерите на:

• раздел Заболявания: Болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит
• раздел Здравни проблеми: СПИН

Епидемиологичните, имунологичните и серологични данни са абсолютно необходими за поставянето на диагнозата HIV инфекция и СПИН.

При данни за увреждания на вътрешните органи или централната нервна система е необходимо извършване на образна диагностика с рентгенография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс.

След поставянето на диагнозата е необходимо своевременно лечение на ХИВ инфекцията с подходяща терапевтична схема.

Освен лечението на основното заболяване с антивирусни препарати се прилагат и антивирусни препарати насочени срещу опортюнистичните вирози. Може да се приложат и специфичните човешки антихерпесни имуноглобулини.

Терапията при болест, предизвикана от HIV, с прояви на други вирусни инфекции, е комплексна, като дозата на медикаментите и продължителността на терапевтичния курс се определят индивидуално.

Все още не е разработена ефикасна ваксинопрофилактика. Най-важна според СЗО е профилактиката на полово предавания ХИВ, контролът върху кръвните продукти и медицинските манипулации, борбата с венозната наркомания.