Болест, предизвикана от HIV, с прояви на цитомегал-вирусно заболяване МКБ B20.2

HIV-инфекцията представлява прогресивно инфекциозно заболяване с увреждане на имунната система, което води до развитието на опортюнистични инфекции.

HIV-инфекцията и СПИН (синдром на придобита имунна недостатъчност, представляващ крайната, терминална фаза на инфекцията) се причиняват от човешките имунодефицитни вируси HIV-1 и HIV-2. Те принадлежат към лентивирусите от семейство Retroviridae и представляват РНК вируси с характерни морфологични особености.

Заразяването се осъществява по вертикален, кръвен или полов път, като единствените източници на инфекцията са болните (с наличие на обективни клинични прояви) и безсимптомните (без клинично видими прояви) носители на вируса.

Етиологичните агенти засягат различни клетъчни структури, като проявяват изразен лимфотропизъм и с напредване на болестта се наблюдава прогресивно намаление на броя на белите кръвни клетки.

С напредване на нарушенията в клетъчно-медиирания имунитет честотата и тежестта на опортюнистичните инфекции нараства.

Опортюнистичните инфекции предизвикват различни полиорганни увреждания и могат да предизвикат многобройни усложнения, като с най-тежко протичане и сериозна прогноза са усложненията от страна на ЦНС, като мозъчна токсоплазмоза, криптококов менингит, прогресивна мултифокална енцефалопатия, CMV енцефалит, невролуес, туберкулозен менингит.

Болест, предизвикана от HIV, с прояви на цитомегал-вирусно заболяване, представлява състояние, при което на фона на ХИВ инфекцията се наблюдава коинфекция с човешкия цитомегалвирус.

Цитомегал-вирусната инфекция при пациенти с HIV протича най-често под формата на ретинити, езофагити, енцефалити, пневмония, хепатит, панкреатит и други.

Протича с разнообразни симптоми от страна на различни органи и системи, често с развитие на остро повишение на телесната температура, с нарушена функция на черния дроб, спленомегалия (увеличение на размерите на слезката) и поява на атипични лимфоцити в периферната кръв. Могат да се засегнат гастроинтестиналният тракт, дихателната и сърдечно-съдовата система, опорно-двигателният апарат и нервната система.

През последните години широкото използване на антивирусната терапия и ефективната химиопрофилактика значително намаляват честотата на опортюнистичните инфекции при пациенти с HIV-1 инфекция.

Броят на CD4+ Т лимфоцитите е най-полезният маркер за предсказване непосредствения риск от възникване на конкретни опортюнистични инфекции.

Когато нивото на CD4+ Т клетките е под 200 и особено около 50/мм³ болните са с повишен риск от реактивиране на цитомегаловирусна инфекция, развитие на други вторични инфекции и значително влошаване на общото състояние.

Подробна информация за клиничното протичане и особености на състоянието може да намерите в раздел Заболявания:

• Болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит [HIV]
• Цитомегалвирусна болест

Диагнозата на лицата с болест, предизвикана от HIV, с прояви на цитомегал-вирусно заболяване, се базира на клинични и епидемиологични данни.

Етиологичната диагноза се състои в изолиране на вируса на цитомегалвируса в клетъчни култури от различни клинични материали, като например левкоцити, бронхоалвеоларни лаважи, биопсични материали от бял дроб, както и урина, фекални проби и други.

Серологичният статус на пациента се определя с помощта на ELISA и някои други методики. Откриване на антитела от клас IgM е доказателство за наличие на остра инфекция с CMV, а също и за реактивирана инфекция. Тези антитела персистират няколко (3-5) месеца. Маркер за осъществена CMV инфекция са антителата от клас IgG.

Важен диагностичен маркер за CMV инфекция е доказването на специфични вирусни антигени и/или генетичен материал в левкоцити, ликвор, фекални проби с помощта на PCR. Количественото им определяне е с по-голяма диагностична стойност.

Лечението е комплексно и включва забавяне прогресията на ХИВ инфекцията и овладяване на проявите на вторичната инфекция.

При пациенти с болест, предизвикана от вируса на човешкия имунен дефицит и подлежаща цитомегал-вирусна инфекция, се прилагат антивирусни лекарства от различни групи, обикновено в комбинация за продължителен период (за намаляване на рисковете от развитие на медикаментозна резистентност).

Прилагат се при необходимост медикаменти от различни групи, като аналгетици, противовъзпалителни средства, витаминни добавки и други.

Прогнозата трудно може да бъде определена, като роля играят редица фактори (възраст и общо състояние на болния, наличие на подлежащи усложнения, терапевтичен отговор към лечението).