Горска жълта треска МКБ A95.0

Жълтата треска е остра инфекциозна болест. Характеризира се с двуфазно протичане, тежко увреждане на черния дроб, бъбреците, миокарда, хеморагични синдроми и висок леталитет.

Разпространена е в Западна, Централна и отчасти в Източна Африка и в Южна Америка. Болестта може да се срещне и в страни с умерен климат при наличие на източник на заразата - болни или лица в инкубационен период.

Причинител на жълтата треска е вирус, член на рода Flavivirus от семейство Togaviridae, открит в Западна Африка. Неустойчив е във външна среда — при изсушаване, под действие на разсеяна слънчева светлина, висока температура. Дезинфекционните средства в най-ниски концентрации го инактивират.

Входна врата на инфекцията е кожата — при ухапване от комари от рода Haemogogus, чието местообитание е в Америка и Aedes africanus, чиято популация се среща в Африка. Според това се различават два типа жълта треска: жълта треска на джунглата (горска жълта треска) и градска жълта треска.

Горска жълта треска се среща в тропическите гори в Африка (Заир, Гвинея, Нигерия, Того, Мавритания, Мали, Буркина Фасо).

Резервоар на заразата са маймуни, които живеят по периферията на екваториалните гори. Заразените маймунски стада мигрират в края на горските масиви, където нападат банановите плантации и се осъществява контактът на придружаващите ги заразени популации комари с хората.

Главно условие за разпространение на жълтата треска е наличието на постоянен резервоар на вируса - животни и хора, както и благоприятни условия за развитие на преносителите на заразата - комарите.

Възприемчивостта към жълтата треска е голяма. Заболяват предимно новопристигналите в ендемичните райони лица. Местното население притежава имунитет от детските години.

Инкубационният период на горската жълта треска е от 3 до 6 дни. Клиничната картина протича в три периода - токсиинфекциозен, иктеро-хеморагичен, реконвалесцентен.

Токсиинфекциозният период започва внезапно със силна треска, повишаване на температурата за кратко време до 39-40ºС, тежко общо състояние, силно главоболие, обща отпадналост, болки по мускулите на тялото и крайниците, гадене, повръщане. Болният е възбуден, неспокоен. Откриват се кранио-фарингеален синдром, оточност и хиперемия на лицето, устната лигавица е яркочервена. Често хиперемията обхваща кожата на шията и горната третина на гръдния кош.

Иктеро-хеморагичният период започва към 3-4 ден. След краткотрайна апирексия, температурата се повишава отново до 40ºС. Общото състояние се влошава. Гаденето и повръщането се учестяват. Кожата на лицето и тялото придобива жълтеникав цвят. Появява се хеморагична диатеза - кръвоизливи по кожата, кървене от носа и венците, от кухинните органи (хематемеза, мелена и метрорагия). При тежките форми на инфекцията болните изпадат в прострация, съзнанието се помрачава, започват да бълнуват. Нерядко се засяга нервната система.

Реконвалесцентният период е краткотраен, изчезват хеморагичните прояви и иктерът и настъпва пълно оздравяване.

Диагнозата жълта треска на джунглата се поставя на базата на клинични признаци и особено на епидемиологични данни за пребиваване в ендемичен район.

За лечението на горска жълта треска от голямо значение са ранната хоспитализация, строгият постелен режим, пълноценното хранене и приемането на много течности. Прилагат се детоксикационни средства - инфузии на глюкозни и електролитни разтвори, витамини, плазма. Хеморагичната диатеза се овладява с хемотрансфузии и хемостатици - калциев глюконат, вит. С, вит. К.