Ентеровирусен енцефалит (G05.1*) МКБ A85.0
Ентеровирусите принадлежат към сем. Picornaviridae (род Enterovirus) и са сред важните човешки патогени. Наименованието им произлиза от мястото на тяхната репликация - гастроинтестиналния тракт.
Към групата на ентеровирусните инфекции, освен полиомиелита, принадлежат и инфекциите, причинявани от коксаки А и В вирусите, ЕСНО вируси и вирусите, наречени ентеро 68, 69, 70, 71, 72. Безусловно патогенни са 40 ентеровируса - 3 полиовируса, 15 коксаки вируса от група А (2-9, 10, 16, 18, 20, 21, 22, 24), всички 6 типа от коксаки В, 14 типа от групата на ЕСНО (1, 2, 4, 6, 9, 11, 12, 19, 24, 26, 29, 30, 32, 33) и два ентеровируса - 70 и 71.
През последните години по-големи ентеровирусни епидемии са регистрирани в Сингапур (1981) от коксаки А 16, причинител на шапоподобно заболяване, в Канада - коксаки В 5, предизвикващ серозни менингити. Коксаки В2 се свързва с менингити, менингоенцефалити, енцефаломиелити, респираторни и други заболявания.
Ентеровирусен енцефалит представлява остро, дифузно възпалително заболяване на мозъка, причинено от ентеровируси.
Подробна информация за енцефалит, миелит и енцефаломиелит при вирусни болести, класифицирани другаде можете да прочетете тук:
Източник и резервоар на ентеровирусните инфекции е болният човек или заразоносител. Заразният период варира от една седмица до 1-2 месеца. Вирусът се отделя в най-голямо количество в края на инкубационния период и в началото на клиничните прояви.
Механизмът на предаване на инфекцията е фекално-орален и по-рядко въздушно-капков. Заразяването възниква най-често при консумация на контаминирани с фекалии хранителни продукти (зеленчуци, плодове), чрез мръсни ръце, замърсени предмети, водни басейни, замърсени с канални води. Фекално-оралният механизъм е особено улеснен в общности с лоши санитарни условия и в страните с топъл климат.
Възприемчивостта е всеобща. Боледуват всички възрасти, най-често обаче заболяването се среща сред децата. След преболедуване се създава типовоспецифичен имунитет.
Заболяванията протичат спорадично или под формата на малки епидемии, но проявяват склонност към по-широко епидемично разпространение.
Ентеровирусните невроинфекции са повсеместно разпространени. В страните с умерен климат съществува повишена заболеваемост през лятото и началото на есента.
Началото на ентеровирусните енцефалити е остро. Започват с повишаване на температурата, протичането на заболяването е дифузно.
През първата фаза на инфекцията се наблюдават неспецифични симптоми: гадене, повръщане, диарийни изхождания, фарингит или херпангина, миалгии, бързопреходен еритемен обрив.
След кратко нормализиране на температурата започва втората фаза на заболяването - прояви от страна на нервната система. Те включват главоболие, хиперестезии, бърза поява на симптомите на менинго-радикулярно дразнене, промени в съзнанието.
Заболяването може да прогресира и да обхване гръбначният мозък - ентеровирусен енцефаломиелит. Често възниква некроза на черния дроб, миокардит и некротизиращ ентероколит. Бързо се развиват огнищни неврологични промени и гърчове.
Някои серотипове са свързани с характерни клинични прояви. Например еховирус 9 се проявява с пръснат макулопапулозен обрив. Херпангината представлява болезнени мехурчета по задната стена на орофаринкса, най-често при инфекция с коксакивирус тип А. Перикардит или плеврално съучастие е свързано с коксаки тип В.
Диагнозата на ентеровирусния енцефалит се изгражда въз основа на клинични и епидемиологични данни. Важни са някои данни от анамнезата и клиничната картина като: епидемии, обриви по кожата, миокардит, конюнктивит, херпангина, плевродиния, ръка-крак-уста синдром. Ентеровирусите могат да се изолират от различни биологични материали - ликвор, кръв, фекалии, гърлени и ректални смивове, взети в първите дни след началото на заболяването.
Профилактиката на ентеровирусните невроинфекции включва мерки, засилващи хигиената. Изготвена е специфична ваксина срещу ентеровирус 71.
Лечението на ентеровирусен енцефалит цели овладяване на проявите на мозъчен оток и неврологичната симптоматика. Навременното хоспитализиране и реанимация, особено дихателна реанимация може да предпази от смъртен изход някои от заболелите деца.
Коментари към Ентеровирусен енцефалит (G05.1*) МКБ A85.0