Късен латентен сифилис МКБ A52.8

Сифилисът (луес) принадлежи към групата на т.нар. класически венерически заболявания. Той представлява инфекциозно заболяване с хронично циклично, активно проявено или скрито протичане.

Причинител на болестта е бактерията Treponema pallidum (бледа спирохета). Нарича се бледа, поради нейното слабо оцветяване с анилинови бои и невъзможност да се види с обикновен микроскопски способ.

Заразяването става предимно по полов път, но може да се предава и извънполово и конгенитално (от майката на плода).

При нелекуван вторичен сифилис, болестта преминава в латентен стадий за неопределен период от време.

Късен латентен сифилис е придобит сифилис без клинични прояви, с положителна серологична реакция и отрицателна проба на гръбначно-мозъчната течност, с давност две или повече години след заразяването.

Болният няма оплаквания, но инфекцията продължава да се развива. Серологичните тестове продължават да са позитивни.

Тази фаза на болестта има важно епидемиологично значение, тъй като Treponema pallidum може да бъде предадена на сексуалните партньори, независимо от липсата на оплаквания.

Срокът на инфекцията обикновено може да бъде определен въз основа на анамнезата (наличие на улцеративна лезия в областта на гениталиите или характерен обрив по тялото, дланите, ходилата и други). Внимателният оглед на кожата и лигавичните повърхности е от изключителна важност за определяне на стадия на болестта, тъй като може да установи резидуални промени от ulcus durum, хиперпигментации от преминали сифилиди и други. За откриване на заболяването в тази фаза значение има системния серологичен скрининг на различни групи от населението.

Лечението на късен латентен сифилис се провежда главно с пеницилин, бисмутови и йодни препарати и неспецифична терапия.

Профилактиката на сифилиса изисква повишаване на здравната и сексуалната култура на населението.