Туберкулоидна проказа МКБ A30.1

Проказата (болест на Hansen) е хронична грануломатозна антропоноза, засягаща кожата, лигавиците, периферната нервна система и висцералните органи.

Причинител на заболяването е Micobacterium leprae - облигатен, интрацелуларен, Грам-положителен бацил с подчертан тропизъм към макрофагите и Швановите клетки.

Извор на заразата е болният човек. Заразяване настъпва чрез непосредствен по-дълъг, понякога и по-кратък контакт с болния.

Входна врата са горните дихателни пътища (въздушно-капкова инфекция) или повредената кожа и лигавица. Предразполагащи фактори са лошите хигиенни и социални условия, намалената резистентност на организма и др.

Различават се няколко клинични варианти на заболяването. Относително неконтагиозна, доброкачествена и бавно протичаща форма е т.нар. туберкулоидна проказа (проказа ТТ).

Засягат се преди всичко кожата и периферните нерви, по-рядко лимфните възли, без изразени висцерални промени. Характеризира се с ограничен брой кожни лезии. Най-често се наблюдава една голяма еритемна плака с добре контурирани, леко надигнати граници и атрофичен център. Лезиите може да добият дъговиден или ануларен характер, да са сухи и сквамозни, хипохидротични и алопетични. Те могат да се открият навсякъде по кожата, но щадят интертригинозните области и скалпа. Понякога е налице голяма, асиметрична хипопигментна макула. Двата типа лезии са анестетични и алопетични. След няколко години може да настъпи спонтанна регресия с остатъчни пигментни промени (vitiligo gravior) или цикатризиране. В други случаи, обаче заболяването може да прогресира към граничния вариант и рядко, при нелекувани болни, към лепроматозния.

Наблюдава се промени в сетивността, загуба на чувството за топлина, по-късно за допир и болка. Съпровождащ симптом е анхидрозата на засегнатите участъци - важен диагностичен белег. Невралното засягане е често, като големият ушен нерв, фибуларният, задният тибиален, улнарният и радиалният нерви са задебелени и с нарушена функция. Нервното увреждане може да настъпи рано и да доведе до парализа на ръката или крака.

Хистологично се наблюдават добре оформени епителоидни грануломи, обикновено разположени в папиларната дерма, често около невроваскуларните структури. Грануломите са заобиколени от лимфоцити, които проникват в епидермиса. Честа находка са гигантските клетки тип Лангханс. Дермалните нерви са разрушени или задебелени от грануломите. Туберкулоидната форма е бедна на M. leprae и е с положителна лепроминова реакция на Mitsuda-Hayachi (алергична форма).

Съществува и т.нар. нервна туберкулоидна лепра, при която се засягат само нервите без наличие на кожни обриви.

Диагнозата се поставя на базата на:

• анамнеза (прекарване в лепрозни страни и контакт с болни)
• бактериологично изследване на секрет от горните дихателни пътища или разпаднати тъкани
• хистологично изследване
• неврологично изследване

Понякога се прави и биопсия на черен дроб.

За лечение на туберкулоидна проказа се прилагат Dapson плюс Rifampicin веднъж месечно в продължение на 6 месеца.

Туберкулоидната лепра е с добра прогноза, с тенденция за обратно развитие и спонтанно оздравяване.