Лептоспироза иктеро-хеморагична МКБ A27.0

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Лептоспирозата представлява най-често срещаната и разпространена зооантропоноза (инфекция, която се предава от животните на хората). В основата за това стоят наличието на голямо видово разнообразие от животински резервоари, наличие на подходящи условия за бактериите и тесни взаимоотношения между животните и хората.

Лептоспироза иктеро-хеморагична или известна още като болест на Weil представлява една от тежко протичащите форми на инфекцията, която крие риск от полиорганни увреждания и тежко протичане.

Причинител и особености

Причинители на лептоспирозата са различни видове лептоспири, представляващи Грам-отрицателни бактерии, които отделят ендотоксин. Според антигенния си състав се подразделят на множество серологични типове и варианти. Лептоспирите са доста устойчиви във външна среда и при наличие на благоприятни условия те могат да се размножават.

Според клиничното протичане лептоспирозите се разделят на две основни групи, а именно лептоспироза иктеро-хеморагична или болест на Weil (или наричана още болест на Weil-Василев) със злокачествено протичане, поява на жълтеница, нефропатия и хеморагичен синдром и доброкачествена лептоспира с леко протичане, често с грипоподобни явления.

Характерно за иктеро-хеморагичната форма е:

• причинител: иктеро-хеморагичната форма на лептоспирозата е предизвикана от Leptospira interrogans, серовар icterohaemorrhagiae
• заразяване: заразяването се осъществява по контактен път при контакт със заразени животни, контаминирана вода или почва
• входна врата: входна врата на инфекцията са интактни кожа и лигавици, конюнктивите, устната лигавица и горните отдели на храносмилателния тракт
• особености: по лимфен път причинителите достигат до регионалните лимфни възли и проникват в кръвта. След развитието на бактериемията и лептоспирурията причинителите се локализират във вътрешните органи, най-често бъбреци и черен дроб, слезка, мускули и централна нервна система. Развива се жълтеница и хеморагична диетеза, налице е риск от полиорганни увреждания и леталитет при липса на своевременна медицинска намеса
• рискови групи: заболяването показва изразен професионален характер, като изложени на по-висок риск са лицата, чиито професии изискват тесен контакт с животни или животински продукти (фермери, ветеринари, рибари, месари и други)

Симптоми

Заболяването при човек се характеризира с внезапно начало с токсикоинфекциозен синдром, увреждане на черния дроб, бъбреците и хеморагични прояви.

Основната органна патология може да се резюмира в следните промени, включващи холангиохепатит и хеморагии в черния дроб, остър нефрит с остра бъбречна недостатъчност и бактериурия, серозен менингит и очни промени.

Характерно за клиничното протичане е:

• начални оплаквания: лептоспироза иктеро-хеморагична протича внезапно и с бурно начало, с разтрисания и висока температура, силно неразположение, много силно главоболие, костно-ставни и особено силни мускулни болки, конюнктивална инекция, фотофобия, херпес, повръщане, коремни болки, менингеален синдром, олигурия, нефрит без отоци и хипертония. Наблюдават се и кожни обриви, пневмонит
• жълтеница: към 4-6 ден от заболяването възниква жълтеница с лека хепатомегалия, слезката рядко е увеличена. С появата на жълтеницата температурата започва да спада, но адинамията, менингеалния синдром, азотемията са непроменени. Налице е лека хеморагична диетеза, анемия
• полиурична криза: към 8-9 ден температурата е спаднала значително, хепатитът и менингитът са подобрени, често настъпва полиурична криза
• еволюция на инфекцията: след 4-10 дни настъпва рецидив с повишаване на температурата за няколко дни и изостряне на нефрита и менингита. Жълтеницата продължава да регресира. След второто нормализиране на температурата настъпва пак полиурична криза, изчезват проявите на хепатонефрита. Понякога се наблюдава и втори температурен рецидив. Заболяването трае с рецидивите около три седмици
• усложнения: усложненията на иктеро-хеморагичната лептоспироза включват кръвоизливи, миокардит, иридоциклит, паротит, уремия, тежки полиорганни увреждания

Диагноза

Поставянето на диагнозата при иктеро-хеморагична лептоспироза изисква своевременни и целенасочени мерки, като се назначават в кратки срокове различни изследвания с цел потвърждаване на диагнозата, уточняване на тежестта, както и установяване на развилите се усложнения:

• анамнеза и клинични находки: важно значение имат данните от анамнезата за упражняване на рискова професия, хоби или дейност и уточняване на възможните пътища на заразяване, оценка на давността, тежестта и особеностите на оплакванията в комбинация с обстоен преглед за преценка на общото състояние
• лабораторни промени: в кръвта на инфектирани с лептоспироза обикновено има променени чернодробни проби и билирубинемия, често има хиперазотемия. В урината се установяват белтък, еритроцити, цилиндри. Наблюдават се също епистаксис, тромбоцитопения, намаление на протромбина, удължено време на кървене, полинуклеарна левкоцитоза, повишени маркери на възпалението
• микробиологични изследвания: необходимо е микробиологично доказване на причинителя в кръвта, ликвора, урината. Серологичните изследвания включват реакция аглутинация. Микробиологичната диагностика има най-голяма информативна стойност и служи за потвърждаване на диагнозата, като следва да се комбинира с назначаване на антибиограма за определяне на чувствителността на причинителя към стандартно използваните антибиотици
• образна диагностика: за оценка на наличните полиорганни увреждания може да се наложи извършването на ехография, рентгеново изследване, компютърна томография и други

Диференциална диагноза се прави с хепатит, възвратен тиф, жълта треска, грип, менингит, апендицит, коремен тиф, бруцелоза и редица други възпалителни, инфекциозни, автоимунни или с друга етиология заболявания, които в хода на своята еволюция показват идентични клинични и лабораторни находки.

Лечение

Лечението при иктеро-хеморагична лептоспироза стартира с хоспитализация на суспектните случаи и настаняване в съответните звена на инфекциозните отделения.

Подобно на останалите бактериални инфекции, лептоспирозата също подлежи на етиологично (насочено към причинителя) лечение с подходящи антибиотици в комбинация с подходящи симптоматични средства, мерки за овладяване на усложненията и някои общи мерки:

• антибиотици: сред най-често използваните средства се включват представители от групата на пеницилините и тетрациклините, приложени парентерално в достатъчно високи дози и за достатъчно продължителен период от време. Опции на избор (при алергии, при противопоказания, при липса на ефект) са другите представители на бета лактамите, като цефалоспорини, монобактами, карбапенеми, както и някои макролиди, амфениколи и други, съобразно резултатите от антибиограмата
• симптоматични средства: прилагат се подходящи антипиретици за овладяване на високата температура, противовъзпалителни средства, водно-електролитни разтвори, при необходимост се провежда лечение с кислород или апаратна вентилация, диализа и други в зависимост от развилите се усложнения
• общи мерки: необходима е богата на въглехидрати диета и корекция на водно-електролитните смущения при нужда, осигуряване на почивка и покой до пълно възстановяване на засегнатите лица

Прогнозата при тази форма на лептоспироза е сериозна, като леталитетът достига около петнадесет процента и се асоциира с развитието на токсемия, уремия, масивни кръвоизливи. Влошеното общо състояние, полиорганните увреждания, късната диагностика и неподходяща терапия значително влошават прогнозата.

Профилактиката на лептоспирозата включва дератизация, поддържане на добра хигиена в складовете за хранителни продукти, контрол над водите за пиене и къпане, опазване на храните от плъхове и мишки, забрана за къпането в реки и езера при епидемия, регистрация и изолация на болните. Високата лична и битова хигиена, както и мерките, насочени към подобряване на здравната култура и информираност на населението в районите с висока честота също допринасят за намаляване риска от заразяване.

Изображения: freepik.com