Други форми на еризипелоид МКБ A26.8

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Еризипелоидът е остро инфекциозно заболяване, което предизвиква възпаление на кожата с развитие на характерни промени. В много редки случаи състоянието протича особено с развитие на болест на Клаудер, включена към рубриката други форми на еризипелоид. Ранната диагностика и подходяща терапия значително подобрява прогнозата и намалява рисковете от възникване на сериозни усложнения.

Причинител и особености

Причинител на еризипелоид е Erysipelothrix rhusiopathiae, който е Грам-положителна бактерия.
Състоянието показва повсеместно разпространение, но определени географски ширини се отличават с по-висок процент заболеваемост, което вероятно има пряка връзка с упражняването на рискови дейности и професии.

Източник на заразата са болните свине, пуйки, зайци и други домашни животни, както и някои видове риба и морски видове. Заразяването се осъществява най-често по контактен път, при контакт на наранена кожа с контаминирани животински продукти. Входна врата е обикновено наранената кожа, като може да не се виждат ранички с просто око, а да се касае за наличието на микролезии.

Инфекцията показва изразен професионален характер, като боледуват главно ветеринари, рибари, работници от предприятия за преработка на кожи и всички професии, при които има тесен контакт с животни, месо и животински продукти.

Заболяването се среща по-често през топлите месеци на годината. Наблюдават се спорадични случаи, а понякога и епидемии.

По-често боледуват представителите на мъжкия пол, като вероятно това е свързано с по-високата честота на упражняване на рискови професии и дейности. Състоянието се среща във всички възрастови групи, но значително по-рядко боледуват деца в сравнение с лицата в активна и напреднала възраст.

Симптоми

В рубриката други форми на еризипелоид е разгледана така наречената болест на Клаудер.

Състоянието е изключително рядко, като е описано за първи път от Клаудер през 1937 година.

Касае се за тежка системна дисеминирана инфекция с висок процент усложнения и висок риск от леталитет.

Инкубационният период (времето от заразяването с етиологичния причинител до появата на първите признаци на инфекцията) може да варира в широки граници, като най-често е от порядъка на два до седем дни.

Болестта започва остро, с бързо влошаване на общото състояние. Протича с треска, висока температура, обрив, особено по ръцете и краката, както и възпаление на лигавиците. Често имитира лимфангит и почти винаги лимфаденит в лакътната област, като засягане на лимфните възли се наблюдава при значителен процент от пациентите.

Наблюдават се ставни прояви в съседство с кожната плака, като много често се развива артрит, септичен артрит, засягане на сухожилията.

Често възникват различни по вид и тежест усложнения със засягане на сърдечно-съдовата система, белия дроб, черния дроб, бъбреците и развитие на ендокардити, пневмонии, хепатит, нефрит и други.
Полиорганните усложнения са сред основните причини за високия процент летални случаи.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при други форми на еризипелоид може да бъде значително затруднено в някои случаи, като са необходими комплексни и целенасочени изследвания. За целта най-често се използват данните, получени в хода на следните диагностични подходи:

• разпит и преглед: важно значение има установяването на упражняване на рискова професия или хоби, контакт с месо или животински продукти, данни за наранявания, анамнеза за подлежащи заболявания, давност и особености на оплакванията. Подробният клиничен преглед може да подпомогне клиницистите и да ги насочи към съответното заболяване
• лабораторни изследвания: изследването на кръв обикновено показва увеличение на маркерите на възпалението, характерни изменения в белия кръвен ред, като са възможни промени и в редица други показатели, особено при развитие на усложнения
• микробиологични изследвания: причинителят се доказва микробиологично в кръв, ставна течност, секрет от кожните лезии и други, като изолирането на причинителя на практика поставя диагнозата. Препоръчително е и извършването на антибиограма с цел определяне на неговата чувствителност към рутинно използваните антибиотици

При диференциалната диагноза следва да се вземат под внимание редица други заболявания с бактериална, гъбична, възпалителна, автоимунна или неопластична етиология, които в даден етап от своята еволюция могат да покажат идентични клинични признаци.

Лечение

Лечението на други форми на еризипелоид включва подходящи комплексни средства, като етиологичната терапия (лечението, насочено срещу конкретния причинител) изисква приложението на подходящи антибиотици. Най-често се назначава пеницилин парентерално в продължение на няколко дни в терапевтични дози, както и за локално приложение.

При непоносимост към пеницилин (при алергия, при противопоказания или при липса на ефект) могат да се прилагат някои макролиди (еритромицин), цефалоспорини, квинолони (например ципрофлоксацин), линкозамиди (например клиндамицин) и други.

Антибиотичната терапия трябва да бъде достатъчно продължителна с цел постигане на оптимални резултати и намаляване рисковете от развитие на резистентност.

Често допълнително към етиологичното лечение се назначават и подходящи, съобразени с потребностите при всеки пациент, симптоматични средства, включително средства за обезболяване, за облекчаване на локалните симптоми, противовъзпалителни средства и други.

Профилактиката се състои в осигуряване на контрол при работата с животни, използване на предпазно облекло и ръкавици при упражняване на рискова професия и контакт с месо и животински вътрешности, както и поддържане на висока лична хигиена.

Прогнозата на болестта на Клаудер е лоша в сравнение с другите форми на еризипелоид, като смъртността при нелекувани случаи е висока. Неблагоприятна е и прогнозата при неглижиране на симптомите, при развитие на усложнения, проникване на бактериите в системната циркулация с развитие на сепсис, както и при имунокомпрометирани пациенти в напреднала възраст.

Изображения: freepik.com