Генерализирана туларемия МКБ A21.7

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Туларемията представлява природноогнищна остра инфекциозна зооноза. Протича с инфекциозно-токсични признаци, засягане на лимфните възли, както и на други органи и системи.

Различните форми на туларемия при липса на своевременно лечение и разпространение на болестния процес крият риск от развитие на така наречената генерализирана туларемия, при която е налице висок риск от системни и полиорганни увреждания при хематогенното и лимфогенно разпространение на причинителите.

Причинител и особености

Туларемията принадлежи към особено опасните инфекциозни заболявания, с потенциален риск от използване като масово биологично оръжие във връзка с епидемиологичните особености на болестния процес.

Характерно за инфекцията е:

• етиологичен причинител: инфекцията се причинява от Pasteurella tularensis, която се отличава с висок инфекциозен потенциал и необходимост от проникване в организма на много малък брой патогени за провокиране на заболяване
• резервоар и източник на заразата: резервоар на инфекцията са гризачи, бозайници, птици и други, а в ролята на преносители влизат редица членестоноги и насекоми
• механизъм на заразяване: човекът се заразява при контакт със заразени животни, ухапване от кърлежи или други членестоноги, дране на кожи, консумиране на заразено месо, консумация на контаминирана вода, инхалиране на причинителя, при директен или индиректен контакт с контаминирани повърхности
• входна врата: входна врата на инфекцията могат да бъдат кожата и лигавицата на очите, дихателните пътища и стомашно-чревният тракт
• рискови групи: боледуват главно ловци, фермери, месари, кожари, научни работници и лаборанти, изследващи причинителя. Като цяло по-често боледуват мъжете във връзка с особеностите в пренасянето на инфекцията. Изложени на по-висок риск са и имункомпрометираните пациенти (с подлежащ СПИН, рак, след агресивно онкологично лечение)
• особености: генерализираната форма на туларемия обхваща всички органи и системи в организма, в резултат най-често на хематогенна дисеминация. Развива се при всички останали форми на заболяването при неглижиране на оплакванията и липса на своевременно лечение или може да бъде първично септична, без предхождащи други форми. Среща се предимно при болни с намалена имунологична резистентност и масивна туларемийна инфекция

Симптоми

Генерализираната туларемия протича остро, често дори мълниеносно, с изключително бързо влошаване на общото състояние на засегнатите.

Рядко се наблюдава развитие на първична генерализирана туларемия, като състоянието е по-характерно за лица с отслабена имунна защита.

Значително по-често протича под формата на вторична генерализирана туларемия, която се развива на фона на някоя от другите добре познати форми на инфекцията и настъпва при разпространение на бактериите със системната циркулация или лимфната система.

Клиничната картина на генерализираната туларемия протича с хиперпирексия (значително повишение на телесната температура), с неправилен ремитиращ или интермитиращ характер, упорито главоболие, силни мускулни болки, отпадналост до прострация, анорексия с гадене и повръщане, тахикардия с хипотония, хепатоспленомегалия (увеличаване размерите на слезката и черния дроб) и много други прояви, които обикновено имат неспецифичен характер и могат допълнително да затруднят диагностичния процес.

Възможна е появата на метастатични огнища в нервната система (лимфоцитарни менингити и менингоенцефалити), в белите дробове, ставите, бъбреците и редица други органи и системни с развитие на тежки неврологични увреждания, бъбречна недостатъчност, чернодробна недостатъчност, остър респираторен дистрес синдром и други, които затрудняват лечението и повишават риска от летален изход.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при генерализирана туларемия изисква спешни мерки и своевременен подход, като диагностичният процес следва да се проведе в спешен порядък, без излишна загуба на време и стартиране на своевременно лечение:

• разпит и преглед: в случай, че пациентите са в съзнание и са адекватни може да бъде снета бърза епидемиологична анамнеза за пребиваване в рискови райони, консумация на сурово месо, контакт с умрели животни, контакт с почва, данни за ухапване от насекоми и членестоноги и други. Клиничният преглед се провежда по съкратена процедура с бърза оценка на общото състояние и данни за видими усложнения
• лабораторни и микробиологични изследвания: назначават се пълни кръвни изследвания с цел установяване тежестта на промените и подпомагане на диференциалната диагноза, а микробиологичните изследвания на кръв, секрети и телесни течности позволява изолиране на конкретния причинител и потвърждаване на диагнозата
• образни изследвания: при необходимост от спешен порядък се извършват някои основни образни изследвания (ехография, рентгенография, компютърна томография) с цел оценка на наличните усложнения и полиорганни увреждания

Диференциалната диагноза при генерализираната форма на туларемия може да бъде широка, тъй като инфекцията може да наподобява протичането на редица други инфекциозни и неинфекциозни заболявания, включително инфекциозна мононуклеоза, орнитоза, бактериален сепсис и други.

Лечение

Терапевтичният подход при генерализирана туларемия изисква спешни мерки, като при съмнения за туларемия антибиотичното лечение може да стартира дори преди получаване на резултатите от микробиологичната диагностика.

Етиологичното лечение (насочено към конкретния причинител) включва подходящи широкоспектърни антибиотици в достатъчно високи дози, за период от поне една седмица. Най-често се използват доксициклин, азитромицин, ципрофлоксацин, левофлоксацин, гентамицин, стрептомицин и някои други аминогликозиди, в по-редки случаи се налага включване на допълнителни средства, включително амфениколи, някои резервни антибиотици и химиотерапевтици.

Прилагат се общи реанимационни мероприятия с цел подпомагане стабилизирането на пациента, назначават се вливания на глюкоза, водно-солеви разтвори, лечение с кислород (при необходимост), подходящи обезболяващи средства, при необходимост се включват и кортикостероиди.

Пациентите се хоспитализират своевременно, като поради липсата на епидемиологичен риск (болният човек не представлява заплаха) не е необходима строга изолация, но за намаляване риска от вторични инфекции се препоръчва свеждане до минимум на контактите на засегнатите лица.

Прогнозата при тази форма на туларемия е сериозна, тъй като бързото генерализиране на процеса крие риск от тежки полиорганни увреждания, което допълнително затруднява последващата терапия.

Изображения: freepik.com