Хипертрихоза мкб L68

Хипертрихозите се характеризират с увеличаване, удължаване, задебеляване и пигментиране на космите на тялото.

ЕТИОЛОГИЯ И ПАТОГЕНЕЗА:

За появата на хипертрихозите имат значение редица фактори:

• Генетично обусловени фактори - изявяват се още първите години от живота и могат да бъдат ограничени или дифузни.
• Ендокринни фактори - значение имат жлезите с вътрешна секреция
• Канцерогенни фактори (ракови)
• Медикаментозни фактори - медикаменти на хормонална основа като кортикостероиди, андрогенни препарати и др.

Основният активатор на косменият растеж са тестостерон, естрадиол, кортикостероидите и тироидните хормони на щитовидната жлеза. При някои ендокринни и неопластични (ракови)процеси настъпва хиперпродукция на някои от горе изброените хормони, което и обяснява хипертрихозата.

КЛИНИКА:

При генерализираните форми лануго-космите по цялото тяло са увеличени по брой, стават удължени, груби и по-тъмно пигментирани; при локализираните форми хипертрихозата най-често е израз на невоидна формация.

Клинични форми:

• Хирзутизъм - усилено окосмяване от мъжки тип при жени. Най-честата причина за това са някои ендокринни заболявания: овариални (със засягане на яйчниковата функция) заболявания, адренални (със засягане на надбъбречната кора и повишена секреция на кортикостероидни хормони - болест на Кушинг), хипофизарни (в резултат на тумор продуциращи хормони на хипофизата (жлеза с вътрешна секреция разположена в средната част на мозъчните структури). Сравнително често се среща и хирзутизъм, при който няма нарушения във функцията на ендокринните жлези и на други органи и системи - тук се има в предвид някои генетични форми и идеопатични форми, (при които причината не е изяснена)
• Вирилизъм - комбиниране на хирзутизъм с други белези на хиперандрогенемия (повишена секреция на мъжки полови хормони). При него освен хиперхидрозата се наблюдава и увеличение на клитора, загрубяване на гласа, атрофия (намаляване на размерите) на млечните жлези, аменорея (липса на менструация), андрогенна алопеция (опадане на космите на главата под действието на андрогенните хормони - тестостерон и др.) и др.

ДИАГНОЗА:

Поставя се от специалист дерматолог, като се провеждат следните изследвания - трихограма, изследване на хормоналният и ендокринният статус (състояние).
Хипертрихозите трябва да се различават с различните индивидуални, възрастови и расови варианти на окосмяването.

ЛЕЧЕНИЕ:

При локализираните форми на хипертрихозата - по лицето се осъществява третиране на космите с кислородна вода или за дефинитивно отстраняване - електрокоагулация. При хипертрихоза на долните крайници - кола маска, приложение на депилатори и депилатоари. При овариална хиперандронемия (отделяне на повишено количество на мъжки хормони) се прилагат контрацептивни препарати при леки форми и хирургично лечение при тежки форми - осъществяване на отстраняване по хирургичен път на кистите на яйчникът. При адрено-гениталния синдром - продължително приложение на стероидни хормони.