Жълт мак, Жълта попаронка, Жълт рогатец, Жълта кадънка

Жълт мак, Жълта попаронка, Жълт рогатец, Жълта кадънка (Glaucium flavum) представлява краткотрайно многогодишно растение, храст.  Растението може да се срещне под името жълта попаронка, жълт рогатец, жълта кадънка, жълт рогат мак, рогат мак, синина, морски мак, крайморски мак. Добива се от дивата природа за местна употреба като храна, лекарство и източник на материал за флоралната декорация.

Устройство на жълт мак

Изображение: Stan Shebs, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Билката има дебели корени и височина около 30-90 см. Стъблото е сиво и разклонено. Растението притежава приосновни листа, събрани в розетка, лировидно пересто надебелени, дълбоко врязани, назъбени, синьо-сиви. Стъблените листа са по-дребни, приседнали - обхващат стъблото. Те са едро назъбени до пересто нарязани. Листната маса е покрита със слой от восък. В края на пролетта и през лятото (от юни до август) цъфти в ярко жълти цветя с големина от 8 см в диаметър. Цветовете са единични и са разположени по върховете на клонките. Месеци цъфтят и привличат пчели. Чашката им е двулистна. Венчелистчетата им са четири на брой. Тичинките са много. Растението има горен яйчник. Видът е хермафродит (има мъжки и женски органи) и се опрашва от насекоми. Плодовете са дълги до 15 см. Представляват тесни шушулки, узряващи в края на лятото (от август до септември), разпукващи се и разпръскващи семена. Чрез семената се самозасажда.

Разпространение на жълт мак

Жълтият мак расте по бреговете на Западна Европа, включително Великобритания, до Средиземно море, Северна Африка и Западна Азия: в Северна Африка - в рамките на Макаронезия, Канарските острови, Алжир, Либия, Тунис и Мароко. В Западна Азия се среща в Кавказ, Грузия, Кипър, Египет (на Синай), Ливан, Сирия и Турция. В Източна Европа се среща в Украйна. В средна Европа е в Белгия, Германия, Холандия и Словакия. В Северна Европа, в Дания, Ирландия, Норвегия, Швеция и Обединеното кралство. В Югоизточна Европа, в рамките на Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Гърция, Италия, Черна гора, Северна Македония, Румъния и Словения. Също така в Югозападна Европа се среща във Франция, Португалия и Испания. G. flavum сега се счита за рядък и застрашен в египетската флора поради разрастването на градовете и промените в климата.

Вирее по солени, пясъчни места с много органични отпадъци, речни корита, сухи пътеки, дюни, скалисти места и др. У нас се развива по песъчливи места по крайбрежията, по каменисти такива из цялата ни страна. Расте на пълно слънце в бедни до умерено плодородни, добре дренирани почви. Устойчиво е на суша. Съответно понася морска експозиция.

Този вид мак е класифициран като вреден плевел в някои райони на Северна Америка, където е въведен. Отглежда се в градини като краткотрайно многогодишно или двугодишно растение.

Изображение: Eileen Henderson / Shingle beach north of Dunwich

Използваема част на жълт мак

Използва се надземната част на растението. Всички части на жълтия мак, включително семената, са токсични. От семената му се получава бистро, жълто масло.

Химичен състав на жълт мак

• ауротензин;
• алкалоиди - глауцин, протопин, хелидонин, хелеритрин, коридин;
• киселини - фумарова и хелидонова.
  

Лечебни свойства и приложение на жълт мак

Основното действие на билката е противокашлично. Глауцинът понижава кръвното налягане, като в по-високи дози може да причини ортостатичен колапс.

Свойства на жълт мак

• антитусивно, антиоксидантно, хипогликемично и бронходилататорно;
• антибактериална и антивирусна сила за неутрализиране на херпес, грип, паротит - изследване при мишки;
• цитотоксична сила - инхибира растежа ин витро на ракови клетки на черния дроб, бъбреците и фаринкса - изследване при зайци;
• в различни краища на света се провеждат експерименти за установяване на билката като противораково лекарство.
  

Фармакологичните проучвания показват, че алкалоидите от видовете Glaucium имат няколко биологични активности, от които има много докладвани противоракови и антихолинестеразни ефекти. Освен това данните показват, че повечето от видовете не са изследвани нито фитохимично, нито фармакологично. Glaucium flavum е най-изучавания вид. Според докладите растенията от този род имат противоракови и антихолинестеразни потенциали и могат да се използват като източник на апорфинови алкалоиди.

Етаноловият екстракт от надземната част на растението е подложен на киселинно-алкална екстракция; киселата метиленхлоридна фракция се хроматографира допълнително, за да се получат четири изохинолинови алкалоида - глауцин, понтеведрин, оксоглауцин и каталане. Етаноловият екстракт от надземни части е изследван за неговата аналгетична, противовъзпалителна, цитотоксична, антибактериална и противогъбична активност. Екстрактът намалява гърчовете при плъхове, инжектирани с оцетна киселина с 84,62% в сравнение с нетретирани животни, което показва добра аналгетична активност. Екстрактът показва биологична активност, еквивалентна на диклофенак натрий като противовъзпалителен агент, използвайки метода за оток на задната лапа на плъх. Екстрактът показва добра цитотоксична активност върху HepG2 и HCT клетки с IC50 от 28,3 μg и 33,2 μg, съответно. Антибактериалната и противогъбичната активност на етаноловия екстракт от надземните части са значителни, особено сред грам-отрицателните бактерии като E. coli.

Изображение: Björn S., CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; Philmarin, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Състояния и заболявания, при които се прилага жълт мак

• при кашлица;
• бронхити;
• бронхиална астма;
• туберкулоза;
• белодробен рак;
• бронхиектазии и други.
  

Странични ефекти на жълт мак

Глауцинът е основният алкалоиден компонент в Glaucium flavum. Той има бронходилататорно и противовъзпалително действие, използва се в медицината като противокашлично средство. Той предизвиква: седация, остра умора, която прави невъзможна всякакъв вид дейност; остра сънливост, която винаги се комбинира с умора; необичайно ясно, но донякъде откъснато възприятие на околната среда, в което пациентът вижда и разбира всичко и е добре ориентиран, но не може да извършва ясни действия; халюцинации, състоящи се от ярки цветни визуални образи. Налице е пълно възстановяване след спиране на лекарството и рецидив след повторно лечение.

Токсичност на билката

• отровността на жълтия мак е висока, подобна на тази на опиоидния мак. В по-високи дози от предписани/първоначални/обичайни предизвиква еуфория, подобна на тази при пиянство, след което състоянието преминава в депресивно;
• при външно приложение на сока му има дразнещо действие, способно да предизвика дерматит; понякога с везикули, изгаряния с последващи струпеи. Приложен върху очите е силно дразнещ, като може да предизвика конюнктивит и язви;
• странични ефекти - приет в незначителни количества предизвиква стомашни болки, гадене и повръщане, жажда, сухота в устата, затруднено дишане, отслабване на сърдечен ритъм;
• силни интоксикации - психично объркване, изтръпване, хипотония, дихателна недостатъчност, смърт;
• лечение на отравянето с жълт мак - предизвикване на повръщане, промивка на стомаха, изкуствено дишане, респираторни стимуланти;
• токсичен е и за животни - при консумация на листна маса - нестабилност, сънливост, липса на апетит, повишено слюноотделяне, намаляване производството на мляко.

Начин на употреба

В народната медицина се използва по следния начин: 1 чаена лъжичка нарязан жълт мак се залива с 300 мл. вода. Кисне се 10 минути и се пие по 1 кафена чаша, три пъти дневно.

• вътрешно - за повишаване на жлъчна секреция, при жлъчна недостатъчност, камъни в жлъчката и жълтеница, чревни спазми, бронхиален спазъм, чернодробни заболявания; като противокашлично средство, катаракта - способност да премахва помътняването на роговицата;
• външно - сокът при брадавици.

Други употреби на жълт мак

Маслото, получено от семената на жълт мак, се използва като гориво за осветление - гори чисто. Използва се и в производството на сапун. Идеална декорация е за бордюри, цветни легла, крайбрежни градини, вилни градини, градини за диви животни. Може да го засадите през пролетта и есента.

Внимание!

Макът произвежда сок с неприятна миризма на портокал. Всички части на растението, включително семената, са токсични и могат да причинят широк спектър от симптоми (ако се ядат) и дихателна недостатъчност, водеща до смърт. Носете ръкавици и измийте ръцете си след работа с растението.

Заглавно изображение: wikimedia.org