Тазова част на правото черво

Тазовата част на правото черво се разделя на начална надампуларна част, която е сравнително тясна и следваща я разширена част (ampulla recti). Диаметърът на разширената част е от около 8 до 16 см, но при намален тонус на мускулатурата и препълване диаметърът може да достигне 40 см.

Началната надампуларна част правото черво е обвита от всички страни със серозна ципа- коремница, която прехожда в пристенната коремница чрез дубликатура- мезоректум. На нивото на третия кръстцов прешлен правото черво постепенни започва да се освобождава от серозната обвивка. В резултат, горната част на ракталната ампула се оказва разположена мезоперитонеално, а по-долните части - ретро- и екстраперитонеално.

Към покритата със сероза предна повърхност на червото залягат при мъжа тънкочревни примки и пикочния мехур, а при жената - тялото и шийката на матката и задния свод на влагалището. Към непокритата със сероза предна повърхност на червото при мъжа залягат част от задната стена на пикочния мехур, семенните мехурчета, разширенията на семепроводите и простатата, а при жената - само задната стена на влагалището. Задната повърхност на правото черво заляга към кръстцовата и опашната кост. От всичките тези органи, правото черво в отделено чрез различно изразен слой съединителна тъкан. В нея се намират мускулни снопчета, които го свързват с пикочния мехур (ректовезикален мускул), с уретрата (горни и долни ректоуретрални мускули), перинеума (аноректоперинеални мускули) и опашната кост.

Строежът на стената на тазовата част на правото черво се различава от този на аналния канал. По протежение на тазовата част, лигавицата образува голям брой непостоянни гънки в различно направление. Заедно с тях има и постоянни гънки с напречна посока (обикновено три, а понякога и повече). Те са известни още като клапи на Хаустон или Хюстън (Hauston). Благодарение на тези гънки се придават винтообразни движения на фекалните маси, с което се облекчава тяхното придвижване. Стената на тази част на правото черво е подобно по устройство на стената на ободното черво. Лигавицата е покрита с еднореден епител и съдържа т. нар. крипти на Либеркюн (чревни жлезички), които са по-дълги от тези на ободното черво. Мускулатурата на отделя се състои от два слоя: циркулярен вътрешен и надлъжен външен.