Лице, намиращо се във влак или железопътно превозно средство и пострадало при излизане на транспорта от релсите, без предходно сблъскване МКБ V81.7

Влакът представлява превозно средство, движещо се по железопътни релси. Композицията му е изградена от локомотив, който осъществява задвижването по релсите, и няколко скачени вагони.

Железопътните релси обикновено са дълги 25 метра. При преминаване на влака през съединенията на релсите се чува характерен тракащ звук. По неговата честота може да се разбере ориентировъчно скоростта на движение на влака. Ако периодичността му е една секунда, това означава, че скоростта на влака е 90 км/h.

Дерайлирането е инцидент на железопътна линия, при който железопътното средство напуска релсите, по които се движи. Има редица причини, при които може да възникне дерайлиране: счупени или разместени релси, прекалено висока скорост (особено при завои), неизправност във влака или колелата му и др.

Пътническият влак е предназначен за превоз на хора. Спазва определен маршрут и разписание. Пътническите влакове, които осъществяват пътувания на по-дълги разстояния, са с прикачени спални вагони.

С течение на времето се правят подобрения и нововъведения, които да осигурят по-безопасно и бързо пътуване на пътниците.

Лице, намиращо се във влак или железопътно превозно средство и пострадало при излизане на транспорта от релсите, без предходно сблъскване, може да получи различни по степен травматични увреждания в зависимост от тежестта за инцидента.

Външните наранявания се наблюдават като охлузвания, кръвонасядания, разкъсно-контузни, порезни и разкъсни рани.

Уврежданията на главата може да включват счупвания на костите на черепа и мозъчна травма. Възможно са сътресение или натъртване на мозъчното вещество, възникването на оток или кръвоизлив. В някои случаи мозъчната травма представлява животозастрашаващо състояние.

Травмите на гръбначния стълб се изразяват с камшични удари (нараняване на меките тъкани), компресионни фрактури на прешлени в различни зони. Някои по-тежки гръбначни наранявания водят до трайно обездвижване или смърт на жертвата.

Възможно е да се установят навяхвания и фрактури на костите на крайниците, разкъсване на ставни връзки, счупвания на ребра, тазови фрактури.

Вътрешните органи в коремната и гръдната кухина се увреждат с различна тежест в зависимост от условията на случване на произшествието: кръвонасядания, откъсвания и разкъсвания на органи, дори смачкване.