Лице, намиращо се в тежкотоварен автомобил и пострадало при неговото сблъскване с друго немоторно транспортно средство МКБ V66

Злополука на лице, намиращо се в тежкотоварен автомобил и пострадало при неговото сблъскване с друго немоторно транспортно средство, включва сблъскване с каруца с впрегнато животно, с оседлано животно или с трамвай.

Каруцата представлява вид превозно средство, което се употребява основно в селата и малките градове. Има дървена каросерия и се придвижва се на четири колела с помощта на мускулната сила на оседлано животно.

Трамваят е вид транспортно средство, движещо се на релси. Използва се като форма на обществен транспорт в по-големите градове.

Тежкотоварният автомобил се определя като моторно превозно средство, предназначено за транспорт на товари с маса, по-голяма от 3500 кг.

Водачът на тежкотоварния автомобил трябва да притежава специално право за управление.

Кабините на камионите за транспортиране на товари на дълги разстояния са направени да създават удобство и комфорт, тъй като шофьорът прекарва голяма част от времето в нея. Снабдени са със задно помещение, в което може да има легло, умивалник, телевизор за почивка и сън на водача. Някои от частите за управление са направени така, че да се контролират с лекота. Сигнализация за повреда на камиона се осъществява чрез светлинна индикация на таблото за управление.

Някои камиони са произведени с цяла конструкция, а други включват влекач и полуремарке.

Най-често неизправност от страна на водача на камиона предизвиква появата на опасни ситуации и злополуки с тежкотоварни автомобили: водач с липса на квалификация или обучение; умора поради липса на почивка; употреба на алкохол или лекарства, които водят до нарушени умения за шофиране; водачът не е направил нужната техническа проверка за сигурност и безопасност преди потегляне на път; шофьорът превишава скоростта на движение, за да не наруши график или краен срок.

Умората се смята според статистиката за една от основните причини за възникване на инциденти. Шофьорът може да заспи докато управлява тежкотоварния автомобил или да загуби концентрация поради натрупаната умора от дълги часове пътуване без почивка и сън.

Със специални съоръжения за отчитане на пропътуваните часове са снабдени камионите в някои страни с цел редуциране на инцидентите, причинени от умора. Водачът може да пътува не повече от 9 часа на ден или 56 часа седмично. Почивка от около час се прави на всеки 4,5 часа.

Други важни аспекти за предизвикване на произшествия са: механична повреда на камиона, прекалената натовареност на превозното средство и т.нар. "невидима зона". Прекаленото количество товар е не само опасно, но и води до навреждане на пътната настилка и съответно по-големи разходи за поддръжката й.

Невидимата зона представлява областта около камиона, която водачът не може да види нито чрез огледала, нито през стъклата на камиона. Произшествията в резултат на невидимата зона се случват често при промяна на посоката на движението на кръстовища и пътни възли, когато в нея се намират други участници на движението. Като най-уязвими в тези ситуации са пешеходците, велосипедистите и мотоциклетистите.

През 2007 г. Европейският Съюз приема директива, според която всички тежкотоварни автомобили, излезли от производство, трябва да бъдат обзаведени с огледала за невидимите зони, а на вече съществуващите камиони да бъдат сложени такива съоръжения. Огледала имат за цел да намалят или премахнат невидимата зона и съответно да повишат видимото поле на водача.

При извършване на т.нар. "критични маневри" огледалата се оказват особено полезни за възпрепятстване на възникването на инциденти. Критични маневри са например: извършване на десен завой и разположен от страната на пътника мотоциклетист или колоездач; тръгване на камиона и пешеходец пред него; смяна на лентата и отстрани движещ се мотоциклетист или колоездач.

Степента на травмите на лице, намиращо се в тежкотоварен автомобил и пострадало при неговото сблъскване с друго немоторно транспортно средство, се намират в зависимост от: условията, при които е станала катастрофата; наличието на закопчан предпазен колан; особеностите на кабината на тежкотоварния автомобил и неговата скорост на движение и др.

Нараняванията са разположени най-вече по главата, предната част на тялото и долните крайници. Изразяват с различни по обширност охлузвания, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани. Травмите възникват от удари на тялото в части на кабината и неговото сътресение.

Главата на пътуващия се удря в някое от стъклата и се появяват много на брой порезни рани, в дълбочината на които може да се намерят частици от счупеното стъкло. При по-силен удар са възможни фрактури на черепа с натъртване или кръвонасядане на мозъка.

Шията се изтласква рязко напред, при което може да се сдобие с т.нар. камшичест удар - нараняване на меките тъкани (сухожилия, нерви, мускули).

Водачът се удря с предната част на тялото си във волана, в резултат на което се получават охлузвания и кръвонасядания в мястото на удара. Понякога се установяват фрактури на костите на дланта и на ребрата.

Вследствие на удара в таблото за управление или части на кабината пострадалото лице се сдобива с охлузвания, кръвонасядания и разкъсни рани в мястото на съприкосновение, възможни са фрактури на костите на крайниците, на тазовите кости, разкъсване на ставни връзки.

При по-тежки злополуки се установяват компресионни счупвания на прешлени, основно в шийната и лумбалната област.

Нараняванията на вътрешните органи в гръдната и коремната кухина са резултат от сътресението на тялото и имат различна степен на изява в зависимост от тежестта на злополуката.