Мотоциклетист без допълнително уточнение, пострадал при сблъскване с други и неуточнени моторни превозни средства при пътна злополука МКБ V29.6

Тежестта на травматичните наранявания на мотоциклетист без допълнително уточнение, пострадал при сблъскване с други и неуточнени моторни превозни средства при пътна злополука, зависят от: условията, при които е станало произшествието; наличието на предпазно облекло и каска; позата на мотоциклетиста по време на управление на мотоциклета; характеристиките и скоростта на движение на двете моторни превозни средства и т.н.

Мотоциклетът е моторно превозно двуколесно средство с наличие или без кош. Двигателят му е с работен обем над 50 куб. см или до 50 куб. см, но с максимална скорост, която е повече от 50 км/ч.

Водачът на мотоциклета се нарича мотоциклетист.

Различното предназначение на мотоциклетите - за използване в градски условия, за спорт, оф-роуд и състезания, за дълго пътуване - определя характерни особености в конструкцията им.

Мотоциклетите в днешно време са широко използвано средство за моторизиран транспорт. Предпочитанието за придвижване с тях е поради тяхното удобство, икономическа ефективност и гъвкавост при градски условия - градски задръствания, места за паркиране и т.н.

Причина за половината злополуки с мотоциклет е употребата на алкохол според статистиката. Смъртните случаи на мотоциклетисти са 30 пъти повече от тези на водачи на автомобили.

Важен недостатък на мотоциклетите е, че нямат почти никакви предпазни елементи.

Степента на нараняванията се намалява при употреба на защитна каска и подходящо предпазно облекло, изработено от дебела и здрава кожа например, осигуряваща по-голяма устойчивост при сблъскване на мотоциклета. Значение за редуциране на броя на произшествията има и използването на ярки жълти и червени светлоотразителни жилетки и включени фарове и през деня.

Външните травматични увреждания на мотоциклетист без допълнително уточнение, пострадал при сблъскване с други и неуточнени моторни превозни средства при пътна злополука, се състоят в различни по обширност разкъсно-контузни рани, охлузвания, кръвонасядания.

Образуват се фрактури на ключиците, на костите на горния крайник, на коленните стави, на подбедрицата и стъпалата.

При по-силно сблъскване могат да се получат разкъсване на ставни връзки и фрактури на тазовите и бедрените кости; многофрагментни счупвания на черепа; натъртване и кръвонасядане на мозъка; фрактури на прешлени в шийната и кръстната област.

Черепномозъчната травма се оказва най-често срещаната причина за смърт при мотоциклетисти.

Травмите на вътрешните органи в коремната и гръдната кухина зависят от общото сътресение на тялото.