Възпалителни увреждания на семенната връв, на влагалищната обвивка и на семенния канал МКБ N49.1

Възпалителните увреждания на мъжките полови органи, некласифицирани другаде, включват няколко, срещани и описвани изключително рядко в клиничната практика заболявания. Много от тях често остават недиагностицирани, неразпознати и съответно без лечение, което крие съответните рискове за пациентите.

Към рубриката се включват и възпалителни увреждания на семенната връв, на влагалищната обвивка и на семенния канал, които, подобно на останалите заболявания от групата, се срещат рядко.

Възпалението на семенния канал и семенната връв често се означава още и като вазит или деферентит. Състоянието може да се презентира самостоятелно (първично развитие) или да се развие в хода на други увреждания на урогениталния тракт (вторично развитие).

Вазит: особености, характерни симптоми

Вазит представлява рядко срещано възпалително заболяване, засягащо vas deferens. В зависимост от особеностите в клиничното протичане, а в някои случаи и в различия в етиологията, състоянието се среща най-често под две основни форми:

• остър инфекциозен вазит: най-често се причинява от патогени, изхождащи от уринарния тракт (обикновено при наличие на подлежащ инфекциозен процес, ангажиращ простатата, епидидима, уретрата и други). Тази форма на болестта има по-голямо клинично значение, тъй като обикновено протича болезнено с различни по интензитет болки в областта на таза. Често са налице и симптоми, характерни за инфекция на урогениталния тракт (микционни нарушения, промени в уринирането, болки при полов контакт и други), болезнен оток (подуване) в областта на слабинната област, а при някои пациенти и с общи, нехарактерни симптоми. Инфекцията, без съответното целенасочено лечение, може да прогресира с развитие на прояви на сепсис и крие риск от сериозни усложнения
• безсимптомен нодозен вазит: характеризира се с наличие на нодуларна маса, изхождаща от vas deferens, която е безсимптомна в голям процент от случаите и е неболезнена, липсват каквито и да е прояви на състоянието. Често състоянието се открива случайно след извършване на вазектомия, поради което няма особено голямо клинично значение

Етиологията при инфекциозния вазит най-често включва сифилис, гонорея, хламидиаза (инфекции, предавани по полов път), но е възможно и изолиране на бактериална флора, типична за уроинфекциите. При безсимптомната форма на болестта етиологията не е напълно изяснена, като се обсъждат различни генетични, ендогенни и екзогенни фактори, които могат да окажат влияние за развитието на болестта.

Безсимптомната форма обикновено не крие риск от развитие на усложнения, докато при острия инфекциозен вазит е налице риск от развитие на сепсис с разпространение на инфекцията, а изразеният при някои пациенти болков синдром често става причина за погрешно диагностициране на болестта (в много случаи състоянието имитира характерните за орхит, епидидимит, ингвинална херния, торзио на тестиса прояви, което значително забавя диагностицирането на болестта).

Поставяне на диагнозата

Диагностицирането на пациентите с вазит (деферентит) често изисква комплексен подход и провеждане на различни по вид изследвания, като някои от тях се използват за разграничаване от идентично протичащи състояния, а други се използват за потвърждаване на диагнозата.

Най-често за откриване и потвърждаване на състоянието се използват следните диагностични подходи:

• анамнеза и физикални находки: разпитът на пациента има слабо информативен характер, тъй като проявите са неспецифични и характерни и за много други заболявания. Събира се информация за наличието на рискови фактори, други подлежащи заболявания, операции, травми и други. Клиничният преглед включва обстоен оглед и палпация на половите органи, ингвиналната област, регионалните лимфни възли, а за изключване на подлежащо възпаление на простатната жлеза (остър или хроничен простатит) по преценка на лекуващия лекар се извършва ректално туше
• лабораторни изследвания: лабораторната диагностика обикновено включва изследване на кръв и урина, като резултатите могат да насочат към наличие на инфекциозно огнище, развили се усложнения, откриване на недиагностицирани подлежащи заболявания
• образна диагностика: образните методи на изследване имат най-голямо информативно и диагностично значение при откриването на вазит, като могат да се използват ехографски методи, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, както за откриване на болестта, така и за отдиференциране от други заболявания. Посредством доплерово изследване при пациент със съответната болка и прояви могат да бъдат изключени епидидимит, орхит и торзия на тестиса. Посредством КТ (компютърна томография) вазитът може да се отдиференцира от ингвинална херния, при което се установява едем на семенната връв и липса на характерните за херния находки

За поставянето на диагнозата възпалителни увреждания на семенната връв, на влагалищната обвивка и на семенния канал основно значение имат образните изследвания, като находките от другите диагностични методи имат основно значение за отдиференциране на болестта от други, идентично протичащи заболявания.

Диференциална диагноза при вазит включва епидидимит, орхит, торзия на тестиса, инкарцерирана ингвинална херния, феморална херния, остър простатит и други.

Лечение на заболяването

Лечението при възпалителни увреждания на семенната връв, на влагалищната обвивка и на семенния канал най-често е консервативно, като се използват подходящи лекарствени средства.

Безсимптомният вазит не изисква лечение, а при острия инфекциозен вазит най-често се прилага антибиотичен курс, като се подбират широкоспектърни медикаменти с добър профил на активност и безопасност.

Антибиотичният курс следва да бъде проведен за достатъчно продължителен период от време и в достатъчно високи дози с цел лечение на инфекцията и намаляване риска от рецидив с развитие на лекарствена резистентност.

Симптоматично се прилагат различни по вид лекарства в зависимост от проявите при отделните пациенти. Най-често се назначават аналгетици (за облекчаване на болковия синдром), противовъзпалителни агенти и други.

Хирургично лечение се налага в много редки случаи, предимно при пациенти с развили се усложнения, при липса на ефект от консервативното лечение, при липса на други алтернативи. При данни за развил се абсцес може да се извърши и радиологично насочен дренаж.

Прогнозата при възпалителни увреждания на семенната връв, на влагалищната обвивка и на семенния канал се определя индивидуално, като голямо значение оказват навременното откриване на болестта, терапевтичният отговор към приложеното лечение, някои индивидуални особености на пациентите.