Гастроезофагеална рефлуксна болест с езофагит МКБ K21.0

Възпалителни изменения в долната трета на хранопровода могат да възникнат под влияние на химични фактори върху лигавицата на хранопровода. Условия за това се създават при повръщане и гастро-езофагеална рефлуксна болест.

Солната киселина и пепсинът въздействат върху лигавицата на хранопровода и предизвикват възпаление, улцерации (разязвявания) и стеснение на хранопровода. Основната предпоставка за гастроезофагеална рефлуксна болест с езофагит е рефлукс на стомашен сок към хранопровода. При нормални условия, той се предотвратява от гастро-езофагеалната връзка.

Рефлукс (връщане) на стомашно-чревно съдържимо в хранопровода, макар и рядко се наблюдава и у здрави лица и невинаги води до рефлуксна болест и езофагит. Рефлуксното съдържимо бързо се разрежда от преглътнатата слюнка и се изчиства от хранопровода. Солната киселина самостоятелно не уврежда особено лигавицата на хранопровода, но прибавянето и на пепсин увеличава обратния рефлукс на водородни йони в мукозата и води до езофагит.

По-нови изследвания показват, че рефлукс езофагитът се дължи по-скоро на попадане на дуоденално съдържимо в хранопровода, отколкото на стомашно. Лигавицата на хранопровода най-силно се уврежда от жлъчните киселини. Увреждащо действие оказват още трипсинът и лизолецитинът от дуоденалното и чревното съдържимо. За степента на възникващия езофагит от значение е продължителността на контакта на стомашно-чревното съдържимо с лигавицата на хранопровода.

Възпалителният процес при гастроезофагеалната рефлуксна болест с езофагит обхваща главно долната част на хранопровода на разстояние от 2 до 10 сантиметра. При леките случаи се наблюдават умерено зачервяване и оток на лигавицата, а при тежките възниква възпалителната инфилтрация с разпространение в субмукозата, появяват се ерозии, разрастване на съединителна тъкан, стеснение и скъсяване на хранопровода.

Като рискови фактори за развитието на болестта най-често се обсъждат наличието на някои вредни навици (тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и кофеин, преяждане, прекомерна консумация на някои храни), злоупотреба с лекарства (особено отпускани без рецепта обезболяващи, някои антибиотици, кортикостероиди и други). Бременността, във връзка с настъпването на определени изменения, също представлява рисков фактор за развитие на гастроезофагеален рефлукс с езофагит.

Характерни симптоми при гастроезофагеална рефлуксна болест с езофагит

Характерните симптоми при гастроезофагеална рефлуксна болест с езофагит показват известна вариабилност при отделните пациенти, но често са налице някои общи прояви.

Най-често се описват следните прояви:

• парене: най-чест симптом е паренето зад гръдната кост и в епигастриума. Паренето обикновено се явява след нахранване и се засилва в легнало положение
• болки: често паренето се последва от болка или последната е единствен симптом. Болката може да ирадиира към гърба, шията и сърдечната област
• дисфагия: често е налице затруднено преглъщане и болки при преглъщане, първоначално на твърди храни, а с напредване на процеса и на меки храни, като в най-тежките случай са налице затруднения при преглъщане на течности
• регургитация: при изразените случаи е налице регургитация (връщане на храни и течности) с „пълна уста” или „фонтан в устата” по описание на болните. При регургитация по време на сън поради попадане на хранопроводното съдържимо във въздухоносните пътища възниква аспирационна бронхопневмония
• други прояви: често пациентите се оплакват от лош дъх, дрезгав глас, повишено слюноотделяне, кашлица, кисели оригвания, хълцане, неприятен (кисел) вкус в устата и други

Симптомите на заболяването се усилват в легнало положение, при вдигане на тежести, кашлица и други състояния с повишаване на интраабдоминалното (вътрекоремното) налягане и се подобряват при приемане на антиацидни медикаменти. Някои болни имат неприятен вкус в устата, усилено слюноотделяне и нарушения от страна на нервната система.

Като усложнения на гастроезофагеалната рефлуксна болест с езофагит могат да се развият пептична язва на хранопровода, стриктури, кръвоизливи, перфорация, дивертикули на хранопровода, Баретов езофаг, преканцерози, белодробни усложнения и други.

Поставяне на диагнозата

Диагностицирането на гастроезофагеална болест с езофагит изисква комплексен подход и обработка на информацията, получена от разнородните по вид изследвания.

Най-често откриването на заболяването се основава на следните диагностични подходи и методи:

• анамнеза и физикални находки: разпитът на пациентите е фокусиран върху изясняването на субективните прояви и давността на оплакванията, наличието на подлежащи заболявания и определени фактори, считани като рискови за болестта (прием на лекарства, непълноценно хранене, нездравословни навици, подлежащи заболявания и други). Клиничният преглед обикновено дава оскъдна информация и е слабо информативен, тъй като видими промени може да не се регистрират
• лабораторна диагностика: лабораторната диагностика се назначава по преценка на лекуващия лекар и подозрения за наличие на подлежащи увреждания и усложнения, инфекциозен процес, хематологични промени и други. Обикновено, при липса на усложнения вследствие на болестта, не се регистрират отклонения при изследването на кръв и урина
• рентгенография на хранопровода с бариева каша: рентгеновото изследване на хранопровода с използване за контрастна материя бариева каша може да подпомогне диагностиката на болестта и нейното диференциране от други идентично протичащи болести на хранопровода. Провеждането на изследването се обсъжда и решава от лекуващия лекар, тъй като някои специалисти в областта не препоръчват използване точно на тази методика за диагностика на ГЕРБ с езофагит
• горна ендоскопия: езофагоскопията е от значение за диагнозата на езофагита и диференциалната диагноза с язва и неопластични заболявания в областта на кардията. Горна ендоскопия с биопсия се назначава предимно при наличие на противоречия и съмнения в диагнозата
• езофагеална манометрия: манометрично се установява понижаване на налягането на кардиалния сфинктер
• мониторинг на езофагеалното pH: сравнително нов диагностичен подход, който потвърждава диагнозата при пациенти, при които са налице противоречиви резултати от проведените изследвания

Следва да се има предвид, че при голям процент от пациентите за поставяне на диагнозата не се прилагат инвазивни изследвания с цел минимизиране рисковете от възникване на допълнителни усложнения. В много от случаите диагнозата е емпирична въз основа на добрия ефект от приложената лекарствена терапия (най-често с инхибитори на протонната помпа).

В диференциалната диагноза е необходимо различаване на болестта от други заболявания, протичащи с болки в гърдите, като например сърдечни увреждания, някои респираторни болести и други. Необходимо е диференциране от езофагит, диспепсия и някои други болести, протичащи с идентични прояви.

Лечение при гастроезофагеална рефлуксна болест с езофагит

Терапевтичният подход при пациентите с гастроезофагеална рефлуксна болест с езофагит е комплексен и съобразен с индивидуалните особености и тежестта на протичане на заболяването. Най-често се препоръчват някои корекции в храненето, отстраняване на някои вредни навици в комбинация с подходящо медикаментозно лечение. При рефрактерните на медикаментозната терапия пациенти, както и при тежко протичане на заболяването с развитие на различни по вид усложнения, може да се обсъди хирургично лечение.

Обикновено за лечение на ГЕРБ с езофагит се прилагат някои от следните терапевтични опции:

• подходяща диета: диетата трябва да бъде богата на белтъчини и по-бедна на мазнини. Храненето трябва да става често, на малки порции, като не се препоръчва извършване на физическа дейност или лягане веднага след хранене. Препоръчва се силно ограничаване на лютиви и пикантни храни, алкохолни и газирани напитки, съдържащи кофеин храни и напитки, цитруси, ананас, доматен сок, чесън и други
• лайфстайл лечение: лайфстайл лечението включва мерки за цялостно подобрение на здравословното състояние, като при гастроезофагеална рефлуксна болест се препоръчва поддържане на оптимално тегло, отказ от тютюнопушене, избягване на тесни дрехи, контрол и терапия на подлежащи заболявания, повишено внимание при прием на медикаменти (избягване на самоволна употреба на достъпните без рецепта обезболяващи, много от които са улцерогенни) и други
• лекарствена терапия: предпочитат се течни и нерезорбиращи се антиацидни медикаменти. Алкалните средства неутрализират съдържимото на хранопровода и усилват ендогенното образуване на гастрин, който пък повишава тонуса на кардиалния сфинктер. Като най-мощно антиацидно средство широко се прилагат антагонистите на хистамин Н2-рецепторите в пристенните клетки на стомашната лигавица (Н2-блокери) и инхибиторите на протонната помпа
• хирургично лечение: при рефрактерни към лекарствената терапия и общите мерки пациенти може да се обмисли оперативно лечение, като най-често опция на избор е извършването на фундопликация по Нисен

Заболяването при голям процент от пациентите показва много добър терапевтичен отговор към лекарствената терапия и диетата.

Прогнозата при гастроезофагеална рефлуксна болест с езофагит при ранно откриване и стартиране на целенасочена и комплексна терапия, особено при липса на други подлежащи заболявания, е благоприятна.

Изображения: CC0 Public Domain