тезепелумаб (tezepelumab) | ATC R03DX11

Тезепелумаб е човешко моноклонално антитяло, използвано за лечение на астма. Тезепелумаб блокира тимусния стромален лимфопоетин, епителен цитокин, за който се предполага, че играе решаваща роля в задействането и поддържането на възпалителния процес на дихателните пътища.

Тезепелумаб е одобрен за медицинска употреба в Съединените щати през декември 2021 година и в Европейския съюз през септември 2022 година.

Показания

Тезепелумаб е показан като допълнително поддържащо лечение при възрастни и юноши на 12 и повече години с тежка астма, които не са адекватно контролирани въпреки високата доза инхалаторни кортикостероиди плюс друг лекарствен продукт за поддържащо лечение.

Противопоказания

Свръхчувствителност към тезепелумаб.

Предупреждения и предпазни мерки

Обостряне на бронхиална астма

Тезепелумаб не трябва да се използва за лечение на екзацербация на бронхиална астма. По време на терапията могат да се появят симптоми или екзацербации, свързани с бронхиална астма. Пациентите трябва да бъдат информирани за необходимостта да потърсят медицинска помощ, ако след започване на лечението бронхиалната астма остава неконтролирана или се наблюдава влошаване на заболяването.

Кортикостероидни лекарства

Не се препоръчва рязко спиране на приема на кортикостероиди след започване на лечение с тезепелумаб. Ако е необходимо, дозата на кортикостероидите трябва да се намалява постепенно и под лекарско наблюдение.

Реакции на свръхчувствителност

След приложение на тезепелумаб могат да се появят реакции на свръхчувствителност като анафилаксия и обрив. Тези реакции могат да се развият в рамките на няколко часа след прилагане на лекарството, но в някои случаи реакциите се развиват малко по-късно (след няколко дни).

Анамнеза за незабавни алергични реакции (анафилаксия), които не са свързани с употребата на тезепелумаб, може да бъде рисков фактор за развитие на анафилаксия след приложение на тезепелумаб.

Ако възникне реакция на свръхчувствителност, лечението с тезепелумаб трябва незабавно да се прекрати напълно и да се започне подходящо лечение.

Инфекции

Инхибирането на тимусния стромален лимфопоетин (TSLP) може теоретично да увеличи риска от сериозни инфекции. Не са наблюдавани случаи на сериозни инфекции при тезепелумаб.

Преди започване на терапия с тезепелумаб трябва да се лекуват идентифицирани по-рано инфекции. Ако се развие инфекция, докато се използва терапия с тезепелумаб, терапията трябва да се преустанови, докато откритата инфекция отзвучи.

Сериозни нежелани сърдечни събития

При пациенти, получаващи тезепелумаб, се наблюдава дисбаланс на сериозни сърдечни нежелани реакции. Не е установена причинно-следствена връзка между тезепелумаб и тези събития, нито е идентифицирана популацията пациенти, изложени на риск от тези събития.

Пациентите трябва да бъдат информирани за признаците или симптомите, които показват сърдечен удар (например болка в гърдите, задух, неразположение, замаяност или припадък) и да потърсят незабавна медицинска помощ, ако се появят такива симптоми. Ако пациентите развият сериозно нежелано сърдечно събитие по време на лечение с тезепелумаб, терапията трябва да се преустанови, докато острото събитие се стабилизира.

Бременност и кърмене

Няма или има ограничени данни за употребата на тезепелумаб при бременни жени. Няма индикации за пряко или косвено увреждане под формата на токсични ефекти върху репродуктивната функция.

Човешки IgG антитела, като тезепелумаб, преминават плацентарната бариера, следователно медикамента може да се премине от майката към развиващия се плод.

Като предпазна мярка се препоръчва да се избягва употребата на тезепелумаб по време на бременност, освен ако очакваната полза за майката не превишава възможните рискове за плода.

Не е известно дали тезепелумаб се екскретира в кърмата при хора. Известно е обаче, че IgG антителата присъстват в човешката кърма през първите няколко дни след раждането, след което концентрацията спада до по-ниски нива. Следователно не може да се изключи риск за кърмаче. През този период трябва да се вземе решение за преустановяване/спиране на терапията с тезепелумаб в полза на кърменето или за преустановяване на кърменето по време на терапия с тезепелумаб, като се вземат предвид ползите от кърменето както за детето, така и ползите от терапията за майка.

Нежелани лекарствени реакции

Както всички лекарства, тезепелумаб може да предизвика нежелани реакции. Чести нежеланите реакции могат да бъдат:

• фарингит
• обрив (обрив, сърбящ обрив, еритематозен обрив, макулопапулозен обрив, макуларен обрив)
• артралгия
• реакции на мястото на инжектиране
• ускорен сърдечен ритъм
• пресипналост

С неизвестна честота могат да се появят свръхчувствителност, включително анафилактични реакции.

Предозиране

При пациенти с астма дози до 280 милиграма, прилагани подкожно на всеки 2 седмици и дози до 700 милиграма, прилагани интравенозно на всеки 4 седмици, не показват данни за свързана с дозата токсичност.

Няма специфично лечение за предозиране на тезепелумаб. В случай на предозиране е необходимо да се проведе поддържаща терапия и да се следи състоянието на пациента.

Лекарствени взаимодействия

Не са провеждани проучвания за взаимодействия. Употребата на живи атенюирани ваксини трябва да се избягва при пациенти, получаващи тезепелумаб.

Лечението с тезепелумаб не повлиява отговорите на хуморалните антитела, предизвикани от ваксинация с четиривалентна сезонна противогрипна ваксина при пациенти на възраст от 12 до 21 години с умерена до тежка астма.

Не се очаква тезепелумаб да има клинично значим ефект върху фармакокинетиката на едновременно прилаганите лекарства за лечение на астма.

Предписаните едновременно лекарства за лечение на астма (включително антагонисти на левкотриенови рецептори, теофилин/аминофилин и перорални кортикостероиди) не повлияват клирънса на тезепелумаб.

Фармакологични характеристики

Тезепелумаб е човешко моноклонално IgG2λ антитяло, блокиращо тимусния стромален лимфопоетин (TSLP). Лечението с тезепелумаб при пациенти с астма подобрява маркерите на заболяването, включително субмукозните еозинофили в кръвта и дихателните пътища и нивата на IgE, FeNO, IL-5 и IL-13. Въпреки отличния профил на безопасност, тезепелумаб може да бъде свързан с реакции на свръхчувствителност и повишен риск от инфекция, особено от паразитни хелминти. Пациентите, получаващи тезепелумаб, не трябва да прекъсват системните или инхалаторните кортикостероиди и всяко намаляване на тези лекарства трябва да се извършва внимателно.

Абсорбция. След еднократно подкожно приложение максималната серумна концентрация се достига след приблизително 3 до 10 дни. Въз основа на популационен фармакокинетичен анализ изчислената абсолютна бионаличност е приблизително 77%. Няма клинично значима разлика в бионаличността при приложение на различни места на инжектиране (корем, бедро или горна част на ръката).

Разпределение. Въз основа на популационния фармакокинетичен анализ централният и периферният обем на разпределение на тезепелумаб са съответно 3,9 и 2,2 литра за индивид с тегло 70 килограма.

Метаболизъм. Тезепелумаб е човешко моноклонално антитяло (IgG2λ), което се разгражда от широко разпространени в тялото протеолитични ензими и не се метаболизира от чернодробни ензими.

Елиминиране. Като човешко моноклонално антитяло, тезепелумаб се елиминира чрез вътреклетъчен катаболизъм и няма доказателства за таргетно-медииран клирънс. От популационния фармакокинетичен анализ изчисленият клирънс на тезепелумаб е 0,17 литра/ден за индивид с тегло 70 килограма. Елиминационният полуживот е приблизително 26 дни.

Дозировка

Тезепелумаб се прилага като подкожна инжекция. Тезепелумаб трябва да се инжектира в бедрото или корема, с изключение на 5 сантиметра около пъпа. Не трябва да се инжектира в области, където кожата е нежна, натъртена, еритематозна или втвърдена. Препоръчва се мястото на инжектиране да се редува при всяка инжекция.

При възрастни и юноши (на 12 и повече години) препоръчваната доза е 210 милиграма тезепелумаб чрез подкожна инжекция на всеки 4 седмици. Тезепелумаб е предназначен за продължително лечение. Решение за продължаване на терапията трябва да се взема поне веднъж годишно въз основа на нивото на контрол на астмата при пациента.

Ако се пропусне доза, тя трябва да се приложи възможно най-скоро. Не трябва да се прилага двойна доза.

Заглавно изображение: CCO Public domain