фослеводопа и декарбоксилазен инхибитор (foslevodopa and decarboxylase inhibitor) | ATC N04BA07

Комбинацията от фослеводопа и декарбоксилазен инхибитор представлява представител на антипаркинсоновите средства, съвременна допаминергична терапия, използвана при пациенти с болест на Паркинсон. Фослеводопа е водоразтворим пролекарствен аналог на леводопа, който след метаболизиране се превръща в леводопа, а декарбоксилазният инхибитор блокира периферното превръщане на леводопа в допамин. Това увеличава количеството леводопа, достигащо до централната нервна система и намалява периферните нежелани реакции.

Комбинацията се прилага като продължителна подкожна инфузия чрез помпа, осигуряваща стабилни плазмени концентрации на леводопа и редуциране на моторните флуктуации („on–off“ феномен, представляващ честа странична реакция при много от антипаркинсоновите лекарства) при пациенти с напреднала болест на Паркинсон. Въпреки високата ефективност, терапията изисква внимателно наблюдение поради риск от дискинезии, психични нарушения, сънливост и реакции на мястото на инфузията.

Показания

Комбинацията от фослеводопа и декарбоксилазен инхибитор е показана за лечение главно на напреднала болест на Паркинсон, най-често при възрастни пациенти с доказана чувствителност към леводопа, както и когато симптомите не са адекватно контролирани с перорални допаминергични лекарства. Комбинацията намира приложение и при моторни флуктуации, свързани с лечението с леводопа, главно при пациенти, при които твърде често се наблюдава развитие на „on-off“ феномен, както и при периоди на изразена акинезия или ригидност между отделните дози.

Може да се използва и като алтернатива на други терапии, при пациенти, неподходящи или нежелаещи хирургични методи като дълбока мозъчна стимулация или интестинална леводопа инфузия.

Противопоказания

Комбинацията от фослеводопа и декарбоксилазен инхибитор е противопоказана при следните състояния:

• свръхчувствителност: към фослеводопа или към някое от помощните вещества на лекарствения продукт
• комбинация с някои антидепресанти: едновременно приложение с неселективни МАО-инхибитори, например фенелзин крие риск от тежка хипертонична реакция
• тясноъгълна глаукома: леводопа може да повиши вътреочното налягане и да влоши състоянието
• тежки сърдечно-съдови заболявания: при подлежаща неконтролирана аритмия, тежка сърдечна недостатъчност или нестабилна коронарна болест
• тежки психични разстройства: при подлежаща активна психоза или тежки психотични епизоди, тъй като допаминергичната терапия може да засили психотичните симптоми

Леводопа може да стимулира растежа на меланомни клетки, поради което при съмнения за подлежащ недиагностициран меланом терапията следва да стартира само след отхвърляне на диагнозата.

Предупреждения и предпазни мерки

При лечение с комбинацията фослеводопа и декарбоксилазен инхибитор е необходимо внимателно наблюдение при следните състояния:

• моторни усложнения: продължителната допаминергична терапия може да доведе до дискинезии, дистонии, изразени „on-off“ флуктуации, като при поява може да се наложи корекция на дозата
• психични нарушения: възможни са халюцинации, обърканост, различни психични нарушения и отключване на зависимости (патологичен хазарт, хиперсексуалност, компулсивно пазаруване)
• сънливост и внезапни епизоди на заспиване: пациентите могат да развият внезапна сънливост без предупредителни симптоми, което е особено важно при шофиране или работа с машини
• ортостатична хипотония: леводопа може да предизвика понижение на артериалното налягане при изправяне, особено в началото на терапията или при пациенти, приемащи антихипертензивни лекарства
• сърдечно-съдово наблюдение: препоръчва се повишено внимание при пациенти с подлежаща исхемична болест на сърцето, предходен миокарден инфаркт, нарушения на сърдечния ритъм
• регулярни кожни прегледи: пациентите трябва периодично да се изследват за кожни лезии, поради възможна асоциация между леводопа и развитие на меланом

Тъй като препаратът се прилага чрез продължителна подкожна инфузия, могат да се наблюдават различни локални прояви, включително локално възпаление, нодули, инфекция или болка на мястото на приложение, за което пациентите следва да се предупредят предварително.

Бременност и кърмене

Няма достатъчно клинични данни за безопасността на комбинацията от фослеводопа и декарбоксилазен инхибитор при бременни жени. Данните от експериментални проучвания с леводопа показват репродуктивна токсичност и възможни тератогенни ефекти при животни. Поради това приложението по време на бременност не се препоръчва, освен ако очакваната полза за майката значително надвишава потенциалния риск за плода.

Леводопа и неговите метаболити могат да преминават в кърмата. Освен това леводопа може да инхибира секрецията на пролактин, което потенциално потиска лактацията. Поради възможния риск за кърмачето се препоръчва преустановяване на кърменето или прекратяване на лечението, като решението се взема индивидуално след оценка на съотношението между ползата за майката и потенциалния риск за бебето.

Нежелани лекарствени реакции

Нежеланите реакции на комбинацията от фослеводопа и декарбоксилазен инхибитор са идентични с тези на други терапии, съдържащи леводопа, и могат да бъдат свързани както с допаминергичния механизъм, така и с начина на приложение (подкожна инфузия):

• много чести нежелани реакции: дискинезии, реакции на мястото на инфузията (еритем, болка, инфилтрати, нодули), гадене
• чести нежелани реакции: ортостатична хипотония, безсъние, сънливост, халюцинации, обърканост, тревожност, главоболие, запек или диария
• нечести нежелани реакции: депресия, психични нарушения и зависимости (патологичен хазарт, компулсивно хранене, хиперсексуалност), аритмия, повръщане, сухота в устата
• редки нежелани реакции: психотични реакции, тежка ортостатична хипотония, алергични реакции, развитие или прогресия на злокачествен меланом

С неизвестна честота, но все пак възможни при някои пациенти, са появата на периферни отоци, повишена потливост, потъмняване на урината, слюнката или потта (без клинично значение, но може да предизвика смут и тревожност при пациентите).

Симптоми на предозиране

Предозирането с комбинацията фослеводопа и декарбоксилазен инхибитор води до изразена централна и периферна допаминергична стимулация, сходна с тази при предозиране с леводопа.

Основните симптоми включват тежки дискинезии и хиперкинезии, психични нарушения (възбуда, халюцинации, обърканост, психоза), гадене и повръщане, тахикардия и сърдечни аритмии, ортостатична или изразена артериална хипотония, сънливост или безпокойство.

При предозиране е необходимо незабавно прекратяване на инфузията, симптоматично лечение и мониториране на виталните показатели, контрол на сърдечния ритъм и артериалното налягане, а при тежки психични симптоми може да се приложат подходящи антипсихотици.

Фармакологични характеристики

Комбинацията от фослеводопа и декарбоксилазен инхибитор представлява водоразтворима пролекарствена форма на леводопа и карбидопа, предназначена за продължително подкожно приложение.

Леводопа е метаболитен прекурсор на допамина, като след преминаване през кръвно-мозъчната бариера се декарбоксилира до допамин в нигростриаталните неврони, като компенсира дефицита на допамин при болест на Паркинсон и подобрява моторните симптоми (ригидност, брадикинезия, тремор).

Комбинацията инхибира периферния ензим ароматна L-аминокиселинна декарбоксилаза, което намалява периферното превръщане на леводопа в допамин, увеличава количеството леводопа, достигащо до централната нервна система и редуцира периферните нежелани реакции (гадене, повръщане, сърдечни ефекти).

Лекарството се прилага под формата на непрекъсната подкожна инфузия чрез инфузионна помпа.

Продължителната инфузия осигурява стабилни плазмени концентрации, което намалява моторните флуктуации при напреднала болест на Паркинсон.

Дозировка

Комбинацията фослеводопа и декарбоксилазен инхибитор се прилага като непрекъсната подкожна инфузия чрез специализирана инфузионна система.

Началната доза се определя индивидуално въз основа на предходната терапия с леводопа, като обикновено лечението започва със сутрешна болусна доза, последвана от непрекъсната поддържаща инфузия през активната част на денонощието.

Дозата се титрира постепенно според клиничния отговор и появата на нежелани реакции, като при необходимост могат да се прилагат допълнителни болусни дози.

Инфузионното място трябва да се сменя регулярно, за да се намали рискът от локални реакции.

Лекарствени взаимодействия

Комбинацията фослеводопа и декарбоксилазен инхибитор може да взаимодейства с редица лекарствени средства, които повлияват допаминергичната невротрансмисия, метаболизма на леводопа или сърдечно-съдовата система:

• МАО-инхибитори: едновременното приложение с неселективни МАО-инхибитори, като фенелзин, е противопоказано поради риск от тежка хипертонична криза. Лечението с тези лекарства трябва да бъде прекратено най-малко 14 дни преди започване на терапията
• антипсихотици: лекарства, блокиращи допаминовите рецептори (например халоперидол, рисперидон), могат да намалят ефекта на леводопа и да влошат моторните симптоми
• антихипертензивни средства: едновременното приложение може да усили риска от ортостатична хипотония, поради което може да се наложи корекция на дозата на антихипертензивното лечение
• железни препарати: железни соли (например железен сулфат) могат да намалят абсорбцията и бионаличността на леводопа чрез образуване на хелатни комплекси
• други антипаркинсонови лекарства: комбинирането с допаминергични агонисти, COMT-инхибитори или МАО-B инхибитори може да усили както терапевтичния ефект, така и риска от дискинезии и други допаминергични нежелани реакции

Големи количества протеини в храната могат да намалят транспортирането на леводопа през кръвно-мозъчната бариера, поради което е важно напътстване на пациентите относно особеностите в диетата по време на терапията.

Достъп до пациента

Терапията с фослеводопа и декарбоксилазен инхибитор се отпуска по лекарско предписание, като изисква специализирано медицинско наблюдение и обучение на пациента.

Пациентите трябва да бъдат информирани за начина на приложение чрез подкожна инфузионна помпа, възможните нежелани реакции, особено дискинезии, сънливост и психични промени, необходимостта от редовна смяна на мястото на инфузията.

Необходимо е редовно наблюдение на моторните симптоми и ефективността на лечението, артериалното налягане, психичния статус, кожата около мястото на инфузията.

Пациентите или техните близки трябва да получат обучение за работа с инфузионната система, разпознаване на признаците на усложнения, правилно съхранение и приложение на лекарствения продукт.

Изображения: freepik.com