АНТИПАРКИНСОНОВИ ЛЕКАРСТВА (ANTI-PARKINSON DRUGS) | ATC N04

Паркинсоновият синдром има за патогенетична основа нарушено равновесие между допаминергичната и холинергичната медиация в стриопалидарната система- възниква допаминов дефицит и (или) превалиране на холинергичната медиация. Установено е намаляване на съдържанието на ензима глутаматдекарбоксилаза в нигростриалните неврони, отговорен за синтеза на ГАМК и серотонин.

Болестта на Паркинсон е хронично прогресивно развиващо се заболяване, което може да се развие след боледуване от вирусен енцефалит, във връзка с атеросклеротични увреждания, при някои интоксикации, а също така и при употреба на някои лекарства (невролептици). Основни признаци на заболяването са повишен тонус и ригидност на скелетната мускулатура, брадикинезия и акинезия, тремор при покой, засилено слюнкоотделяне.

Основният терапевтичен проблем, при лечението на паркинсонизма, е свързан с възстановяване на равновесието между холинергичната и допаминергичната медиация в екстрапирамидната система, което се реализира чрез:

-повишаване концентрацията на допамин;

-стимулиране на допаминовите рецептори;

-потискане на активността на холинергичните рецептори.