диаморфин (diamorphine) | ATC N02AA09

Диаморфинът (хероин) е полусинтетично производно на морфина, синтезиран за пръв път през 1874 от английския химик Алдер Райт. В днешно време повечето опиоидно зависими употребяват хероин, поради изразения му наркотичен ефект, сравнително ниската му цена и бързо възникващата физическа и психическа зависимост.

Диаморфинът, когато бъде приет през устата, веднъж попаднал в кръвоносната система достига черния дроб, където се метаболизира до морфин. Когато бъде инжектиран венозни обаче, бързо достига мозъка, преминавайки кръвно-мозъчната бариера, и там се превръща в моноацетилморфин-6 и морфин. Попадайки в мозъка, диаморфин възбужда опиоидните рецептори и проявява своето наркотично действие.

Употребата на диаморфин (хероин) води до следните ефекти: анестезия, потискане на дихателния център, потискане на центъра за повръщане, потискане на кашличния център, свиване на зениците, седация, еуфория, халюцинации, инхибиране на секреторната дейност на стомашно-чревния тракт, стимулиране на освобождаването на антидиуретичен хормон и намаляване на уринирането, усещане за топлина, сънливост, гадене, повръщане, сухота в устата, очите, носа и гърлото; замъглено виждане, шум в ушите, алергични реакции, брадикардия, намалена перисталтика.