памидронова киселина (pamidronic acid) | ATC M05BA03

Памидроновата киселина представлява лекарствено средство, което спада към групата на бифосфонатите. Тя е мощен инхибитор на остеокластната костна резорбция.

Показания: за лечение на състояния, свързани с увеличена остеокластната активност: предимно литични костни метастази и мултиплен миелом, тумор-индуцирана хиперкалциемия, болест на Пейджет.

Противопоказания: свръхчувствителност към медикамента или някое от помощните му вещества, бременност, кърмене.

Нежелани лекарствени реакции: анемия, тромбоцитопения, лимфоцитопения, левкопения, алергични реакции, включително анафилактични реакции, бронхоспазъм, ангионевротичен едем на Квинке, анафилактичен шок, симптоматична хипокалциемия, главоболие, безсъние, сънливост, пристъпи, възбуда, замаяност, летаргия, обърканост, зрителни халюцинации, конюнктивит, увеит, склерит, еписклерит, ксантопсия, хипертония, хипотония, гадене, повръщане, анорексия, абдоминална болка, диария, констипация, гастрит, диспепсия, обрив, пруритус, остра бъбречна недостатъчност, хипокалциемия, хипофосфатемия, хипокалиемия, хипомагнезия, повишен серумен креатинин.

Фармакодинамика: памидроновата киселина е мощен инхибитор на остеокластната костна резорбция. Свързва се здраво с хидроксиапатитните кристали и инхибира формирането и разтварянето на тези кристали ин витро. Инхибирането на остеокластната костна резорбция ин виво е възможно частично да се дължи на свързване на лекарството с минералното костно вещество.

Пимадронатът потиска растежа на остеокластните прекурсори в костта, както и последващата им трансформация в зрели, резорбтивни остеокласти. Локалният и директен антирезорбтивен ефект на свързания в костите бифосфонат вероятно е доминиращият начин на действие ин виво и ин витро. Инхибира тумор-индуцираната остеолиза, когато се дава преди или по време на инокулацията или трансплантацията с туморни клетки.

Лекарствени взаимодействия: необходимо е повишено внимание, когато се прилага едновременно с други лекарства с нефротоксичен потенциал.

Дозов режим: не се прилага никога като болусна инжекция. Прясно приготвеният разтвор от флаконите с прах би трябвало да се раздели с разтвори, несъдържащи калций и да се влива бавно. Скоростта на инфузията не бива да надвишава 60 mg/h, като концентрацията му в инфузионния разтвор не бива да надвишава 90mg/250 ml. Дозата от 90 mg нормално би трябвало да се влее за период от 2 часа в 250 ml инфузионен разтвор. При болни с мултиплен миелом, обаче, както и при болни с тумор-индуцирана хиперкалциемия, се препоръчва да не се надвишава дозата от 90 мг в 500 мл разтвор в продължение на 4 часа.

Достъп до пациента: с рецепта.