тиоколхикозид (thiocolchicoside) | ATC M03BX05

Тиоколхикозидът е полусинтетична сярна молекула, получена от колхикозид, естествен глюкозид, присъстващ в растението Gloriosa superba. Има мускулно релаксиращо и противовъзпалително действие. Използва се като мускулен релаксант, противовъзпалително и аналгетично лекарство.

Тиоколхикозидът е полусинтетично производно на колхицина, естествен противовъзпалителен гликозид, който произхожда от цветните семена на Superba gloriosa. Той е мускулен релаксант с противовъзпалителен и аналгетичен ефект. Той има мощно конвулсивно действие и не трябва да се прилага при лица, склонни към гърчове.

Показания

Тиоколхикозидът е лекарство за релаксация на скелетните мускули, използвано при лечението на ортопедични, травматични и ревматологични заболявания. Той е показан като адювантно лекарство при лечението на болезнени мускулни контрактури и е показан при остра гръбначна патология, за възрастни и юноши на 16 годишна възраст и по-възрастни. Скорошни проучвания изследват ефекта му върху мускулния тонус, скованост, контрактури и болезненост, изпитвани от спортисти по време на спортни състезания.

Тиоколхикозидът действа както при контрактури с централна причина, така и при контрактури от рефлексен тип, ревматични и травматични. Той също така облекчава симптомите на спастични последствия от хемипареза, болест на Паркинсон и ятрогенни симптоми на Паркинсон, особено невродислектичен синдром. Някои други състояния, които могат да имат полза от това лекарство, са остра и хронична лумбална и седалищна болка, цервико-брахиална невралгия, персистиращ тортиколис, посттравматична и следоперативна болка.

Противопоказания

• Свръхчувствителност към тиоколхикозид.
• Периферна парализа и мускулна хипотония.
• Антикоагулантна терапия и предразположеност към кръвоизливи.
• Бременност и период на кърмене.
• Деца под 18 години.

Предупреждения и предпазни мерки

Да се използва с повишено внимание при пациенти с анамнеза за алергични реакции. Тиоколхикозидът може да причини епилептични припадъци при пациенти с или с риск от епилепсия.

Безопасността и ефективността на тиоколхикозид не са проучвани при пациенти с бъбречна или чернодробна недостатъчност, както и пациенти в напреднала възраст. При тези пациенти, особено в напреднала възраст, се препоръчват ниски дози от лекарството.

Въпреки че метаболитите на лекарството имат аногенна активност, лекарството не засяга репродуктивната функция. Метаболитите на лекарството могат да имат нежелани ефекти върху мъжкия фертилитет и следователно употребата на лекарството не се препоръчва при мъже с репродуктивни проблеми и трябва да се обмисли спиране на лекарството.

Бременност и кърмене

Употребата на тиоколхикозид е противопоказана по време на бременност и тъй като активната съставка се секретира в кърмата, е противопоказана и по време на кърмене.

Европейската агенция по лекарствата наложи ограничения върху приема на тиоколхикозид след преглед, иницииран от Италианската агенция по лекарствата на експерименталните доказателства относно аневгеничния ефект на метаболита М2. Комитетът по лекарствени продукти за хуманна употреба (CHMP) заключава, че анеуплоидията може да възникне след излагане на M2 на нива, които не са много по-високи от тези, наблюдавани след перорално приложение на лекарството в препоръчителните дози. Тъй като анеуплоидията представлява рисков фактор за увреждане на плода, намаляване на мъжката плодовитост и, теоретично, повишен риск от рак, са взети мерки, за да направят приема на лекарството възможно най-безопасен. Тези мерки бяха одобрени от Европейската комисия на 17 януари 2014 година.

Тези ограничения за прием гласят, че парентералната употреба на тиоколхикозид трябва да бъде ограничена до краткосрочна адювантна терапия за лечение на остри мускулни контрактури или гръбначни патологии при възрастни на възраст над 16 години: всъщност тиоколхикозид не може да се приема по време на пубертета. Дозировката на тиоколхикозид не трябва да надвишава 7 дни за перорално приложение (максимална доза 8 милиграма на всеки 12 часа) и 5 дни за интрамускулно приложение (максимална доза равна на 4 милиграма на всеки 12 часа). Дозировката е определена като се има предвид полуживотът и времето на елиминиране на метаболита М2. При минали предписания за дългосрочни терапии е необходим преглед на терапията от лекуващия лекар.

Жените в детеродна възраст не могат да приемат тиоколхикозид, освен ако не използват контрацептивни методи, а бременните жени не трябва да приемат лекарството. Тиоколхикозид някога е бил показан за "болест на Паркинсон и медикаментозно индуциран паркинсонизъм с особено внимание към невродислептичния синдром": CHMP елиминира това терапевтично показание, тъй като включва дългосрочно лечение. Тъй като локалното приложение на тиоколхикозид не включва наличието на метаболита М2 на плазмено ниво, ограниченията се отнасят изключително до формулировките за перорално и интрамускулно приложение. И накрая, CHMP установи съотношението риск/полза за лекарства, базирани на тиоколхикозид: съотношението е благоприятно само когато се спазват всички ограничения, предупреждения и ограничения.

Нежелани лекарствени реакции

Страничните ефекти на тиоколхикозид могат да включват:

• гадене
• вазовагални реакции
• сънливост
• объркване
• възбуда
• диария
• гастралгия
• хипотония
• анафилактични реакции

Увреждания на черния дроб, панкреатит, гърчове, нарушения на кръвните клетки, тежки кожни заболявания, рабдомиолиза и репродуктивни нарушения са записани във френските и европейските бази данни за фармакологична бдителност и в периодичните актуализации, които съответните компании представят на регулаторните агенции. Тези данни не уточняват честотата на разстройствата, нито идентифицират най-чувствителните популации пациенти.

Тиоколхикозидът е тератогенен при опитни животни и също така уврежда хромозомите. Данните за хора са ограничени до проследяване на около 30 бременни жени (без големи малформации) и съобщения за променена сперматогенеза, включително случаи на азооспермия. На практика няма оправдание за излагане на пациентите на неблагоприятните ефекти на тиоколхикозид. По-добре е да се използва ефективен, известен аналгетик за пациенти, оплакващи се от мускулни болки, като се започне с парацетамол.

Въпреки че мускулните релаксанти могат да имат основния страничен ефект от седацията, тиоколхикозидът няма седативни ефекти, вероятно поради липсата на потенциране на GABAA рецепторите.

Симптоми на предозиране

Няма известни данни за предозиране на тиоколхикозид. Възможно е засилване на страничните ефекти.

Направено проучване за хепатотоксичния потенциал на тиоколхикозид. Беше наблюдавано, че серумните нива на AST и ALT се повишават след перорален прием на тиоколхикозид при 8 милиграма/ден. Две седмици след преустановяване на терапията с тиоколхикозид чернодробните ензими са намалели до нива в нормалните граници. Макар и рядко, тиоколхикозидът трябва да се счита за рядък хепатотоксичен агент в клиничната практика.

Лекарствени взаимодействия

Тиоколхикозид може да се използва заедно с нестероиди противовъзпалителни лекарства (НСПВС), фенилбутазон, аналгетици, анаболни стероиди, седативи, барбитурати и сукцинилхолин.

Не се препоръчва едновременното приложение с други мускулни релаксанти, тъй като те могат значително да засилят ефекта на взаимодействие.

Не се препоръчва да се приема лекарството заедно с антикоагуланти, тъй като рискът от кървене се увеличава.

Когато тиоколхикозид се използва едновременно с лекарства, които потискат централната нервна система (ЦНС), включително алкохол, антихипертензивни лекарства, кураре-подобни лекарства, може да настъпи повишена мускулна релаксация и депресия на ЦНС, развитие на хипотония.

Фармакологични характеристики

Тиоколхикозидът е синтетично сярно производно на колхикозид, естествено срещащ се глюкозид, съдържащ се в растението Colchicum autumnale. Тиоколхикозидът има селективен и мощен афинитет към рецепторите на g-аминомаслена киселина А (GABA-A) и действа върху мускулните контрактури чрез активиране на инхибиторните пътища на GABA, като по този начин се държи като мощен мускулен релаксант. Гама-аминомаслената киселина (GABA) е основният инхибитор невротрансмитер в човешкия кортекс. GABA-ергични неврони участват в миорелаксация, анксиолитично лечение, седация и анестетици. GABA може също да модулира сърдечната честота и кръвното налягане.

Тиоколхикозидът също има афинитет към инхибиторните глицинови рецептори (тоест има гликомиметична и GABA миметична активност), следователно действа като мускулен релаксант. Глицинът е инхибиторен невротрансмитер и действа като алостеричен регулатор на NMDA (N-метил-D-аспартат) рецепторите. Той участва в обработката на двигателни и сензорни данни, като по този начин регулира движението, зрението и слуха. Инхибиторен невротрансмитер в гръбначния мозък, алостеричен регулатор на NMDA рецептори.

Абсорбция

След перорален прием на тиоколхикозид (чрез таблетки) или интрамускулно (чрез инжекции) има фаза на абсорбция. По-специално, след перорален прием, активната съставка се абсорбира на чревно ниво, но не се открива в кръвта, докато се откриват двата основни метаболита: активният метаболит SL18.0740 и неактивният метаболит SL59.0955; и за двете максималната плазмена концентрация се достига един час след приема. Фактът, че непроменената активна съставка отсъства на плазмено ниво, показва, че метаболизмът на това лекарство е главно чревен.

Разпределение

След фазата на абсорбция следва фаза на разпространение на лекарството в тялото. Привидният обем на разпределение се оценява на 42,7 литра след приемане на 8 милиграма тиоколхикозид интрамускулно. Към днешна дата няма данни относно обема на разпределение на двата метаболита.

Биотрансформация

Биотрансформацията след перорален прием се извършва главно на чревно ниво. Тъй като повърхността на червата изглежда е основното място на абсорбция на лекарството, възможно е да се оправдае липсата на непроменен тиоколхикозид на плазмено ниво.

След перорален прием тиоколхикозидът след това се метаболизира до агликона 3-десметилтиоколхицин, неактивен метаболит, наричан още SL59.0955. Впоследствие протича реакция на глюкурониране, тоест конюгиране с молекула глюкуронова киселина: така се получава глюкуроконюгатът, обозначен също като SL18.0740. Този метаболит наистина е отговорен за фармакологичната активност на тиоколхикозид след перорален прием. Метаболитът SL59.0955 може да претърпи допълнителна модификация, така че да бъде деметилиран до дидеметилтиоколхицин.

Елиминиране

След интрамускулно приложение плазменият клирънс е равен на 19,2 литра/час, докато времето на полуживот, означено като T1/2, е равно на 1,5 часа.

След перорално приложение, обаче, лекарството се екскретира главно с изпражненията (79%), докато на ниво урина екскрецията представлява само 20%. Метаболитите SL18.0740 и SL59.0955 могат да бъдат открити както в урината, така и в изпражненията, докато непроменен тиоколхикозид не се открива. Метаболитът дидеметилтиоколхицин се открива само в изпражненията, но не и в урината. След перорално приложение на тиоколхикозид метаболитът SL18.0740 се елиминира с привиден T1/2 между 3,2 и 7 часа, а метаболитът SL59.0955 със среден T1/2 от 0,8 часа.

Що се отнася до локалното приложение на състави на базата на тиоколхикозид (като мехлеми и кремове) в препоръчителните дози, плазмените нива на активната съставка са по-ниски от минималното откриваемо ниво. Това показва, че локалното приложение не води до никаква абсорбция на тиоколхикозид.

Дозировка

Тиоколхикозидът е под формата на таблетка/капсула за перорално приложение или разтвор за интрамускулно приложение. При перорален прием трябва да се приема със или след храна или чаша мляко. Таблетката/капсулата не трябва да се отваря, смачква или дъвче.

За интрамускулно приложение дневната доза е 2 милилитра (4 милиграма) интрамускулно 2 пъти на ден. Въпреки това, дозата може да се коригира по време на лечението. Не се препоръчва за продължително лечение на хронични заболявания. Препоръчителната продължителност на лечението с тиоколхикозид е 3-5 дни. При подготовка за физиотерапевтични процедури периодът на мускулна релаксация е 30-40 минути след интрамускулно инжектиране.

За перорална форма препоръчваната и максимална доза е 8 милиграма на всеки 12 часа (тоест 16 милиграма на ден). Продължителността на лечението е ограничена до 7 последователни дни.

Заглавно изображение: CCO Public domain