индометацин (indometacin) | ATC M01AB01

Индометацинът е препарат, който спада към групата на т.нар. ненаркотични, нестероидни средства.

Показания: за симптоматично лечение на болка, възпаление и оток при възпалителни и дегенеративни заболявания на мускулно-скелетната система, като артрити, остеоартрити, ревматоидни артрити, остър подагрозен артрит, бурсити, тендинити, тендобурсити, тендовагинити, анкилозни спондилити, коксартроза, гонартроза, възпаление, болка и оток след хирургична интервенции.

Противопоказания: свръхчувствителност към медикамента или някое от помощните му вещества, тежки чернодробни и бъбречни заболявания, пристъпи на бронхиална астма, язвена болест, хеморагичен колит, кървящи хемороиди, бременност, кърмене, деца под 14 годишна възраст.

Нежелани лекарствени реакции: гадене, безапетитие, болка в епигастриума, повръщане, диария, световъртеж, главоболие, сомнолентност, паметови разтройства, периферна невропатия, нарушения в слуха и зрението, прояви на свръхчувствителност.

Фармакодинамика: индометацин притежава противовъзпалително действие в резултат на обратимо инхибиране на циклооксигеназата и подтискане на простагландиновата синтеза, превишаващо по сила и продължителност това на фенилбутазон и ацетилсалицилова киселина. Антиексудативно и антипролиферативно действие. Води до декупелуване на окислителното фосфорилиране и потискане на обратното захващане на катехоламини.

Антипиретичният ефект на индометацин е резултат на повлияване на диенцефалните терморегулаторни центрове. Инхибира обратимо агрегацията на тромбоцити.

Лекарствени взаимодействия: при едновременно приложение с:

-         ацетаминофен и фенацетин - риск от бъбречни увреждания;

-         нестероидни противовъзпалителни средства – прояви на свръхчувствителност.

-         НСПВС, ацетилсалицилова киселина, кортикостероиди, алкохол, сулфинпиразон – повишен риск от гастро-интестинални улцерации и хеморагии.

-         Амилорид, етакринова киселина, фурантрилм спиронолактон, тримтерен – понижен диуретичен ефект, в резултат на потискане на простагландиновата синтеза в бъбреците.

-         Аминогликозидни антибиотици, дигиталисови гликозиди – понижен ренален клирънс, повишени плазмени нива и повишена токсичност на последните.

-         Кумаринови антикоагуланти, орални антидиабетични средства, нифедипин, верапамил, изместване от местата на свързване с плазмените протеини и усилване съответно на антикоагулантния, хипогликемичния и антихипертензивния им ефект.

-         Литиеви препарати – понижен ренален клирънс, повишаване на серумните им концентрации и токсичност.

-         Ацетилсалицилова киселина и циметидин – понижени плазмени нива на индометацин.

-         Нитроглицерин – намален вазодилатиращ ефект.

Дозов режим: препоръчителна начална дневна доза е 75 мг. Дневната доза се приема в 3 равномерни приема.

Като антипиретично средство – трикратно дневно по 25-50 мг.

Деца – дневна доза 1,5 – 2,5 мг/кг т.м. в три – четири равни приема.

Капсулите се приемат несдъвкани през устата след хранене с достатъчно количество течност.

Достъп до пациента: с рецепта.