дезмопресин (desmopressin) | ATC H01BA02

Дезмопресин е синтетичен аналог на естествения хипофизен хормон – вазопресин. Разликата между двата препарата се състои в дезаминирането на цистеин в позиция 1 и в заместването на L-аргинин с D-аргинин в позиция 8.

Показания: централен безвкусен диабет от различен произход. За симптоматично лечение на първична нощна енуреза при пациенти над 5 годишна възраст с нормална концентрационна способност на бъбреците.

Противопоказания: свръхчувствителност към медикамента или някое от помощните му вещества. Всички състояния, съпроводени с плазмен хипоосмолалитет, включително психогенна или хабитуална полидипсия. Декомпенсирана сърдечна слабост и задръжка на течности от друга етиология. Олигурия, анурия и други състояния, изискващи лечение с диуретици.

Нежелани лекарствени реакции: главоболие, стомашни болки, гадене, ринит, епистаксис, алергична реакция към съставките.

Фармакодинамика: дезмопресин е синтетичен аналог на естествения хипофизен хормон – вазопресин. Разликата между двата препарата се състои в дезаминирането на цистеин в позиция 1 и в заместването на L-аргинин с D-аргинин в позиция 8. Като резултат от това се получава значително по-дълга продължителност на действието, дори и при интраназалното приложение, а също така и пълна липса на пресорен ефект при клинично използваните дози.

Лекарствени взаимодействия: антидиуретичният ефект на препарата се усилва чрез повишение на чувствителността на рецепторите към антидиуретичния хормон в бъбречния дистален тубул. При случаи на частичен безвкусен диабет или здрава хипофизна жлеза, ефектът на препарата се потенцира от следните лекарства, подпомагащи секрецията на антидиуретичния хормон от хипофизната жлеза: трициклични антидепресанти, хлорпропамид, карбамазепин и клофибрат.

Дозов режим: трябва да се прилага само от или под наблюдението на опитни клиницисти, които са запознати с действието и употребата на този лекарствен продукт. Дозата трябва да бъде определена индивидуално за всеки пациент.

Достъп до пациента: с рецепта.