Дихидропиридинови деривати (Dihydropyridine derivatives)

Dihydropyridine derivatives | C08CA

Според химичната си структура и фармакокинетични особености калциевите антагонисти могат да се разделят на няколко основни групи: дихидропиридини, бензотиазепини, фенилалкиламини и церебрални вазодилататори.

Дихидропиридиновите деривати се използват за лечение на артериална хипертония (високо кръвно налягане) и стенокардия (сърдечна болка).

Дихидропиридините блокират инфлукса на калциеви йони през бавните L-тип потенциал-зависими калциеви канали в гладкомускулните клетки на съдовите стени и кардиомиоцитите като намаляват свързващите места на калмодулина за калциеви йони. Калциевите антагонисти разширяват коронарните и периферните артерии и намаляват следнатоварването. Главните им фармакологични ефекти са антистенокарден (намаляват кислородните нужди на миокарда) и антихипертензивен (понижават кръвното налягане).

Нежелани лекарствени реакции: брадикардия (забавена сърдечна дейност), отслабване на миокардния контрактилитет, главоболие, зачервяване на лицето, замаяност, отоци, хеморагичен гингивит (кървене от венците), хипотония (ниско кръвно налягане), запек, синдром на отнемане.

Противопоказания: свръхчувствителност към калциеви антагонисти, кардиогенен шок, остър миокарден инфаркт, усложнен с брадикардия, хипотензия, левокамерна недостатъчност, атриовентрикуларен блок втора или трета степен, синоатриален блок, синдром на болния синусов възел. Калциевите антагонисти от нифедипинов тип нямат кардиодепресивен ефект и не са противопоказани при сърдечна недостатъчност, брадикардия и атриовентрикуларен блок.

3.0/5 6 оценки

C08CA