БЕТА-БЛОКЕРИ, ТИАЗИДИ И ДРУГИ ДИУРЕТИЦИ (BETA BLOCKING AGENTS, THIAZIDES AND OTHER DIURETICS) | ATC C07D

Бета-блокерите представляват конкурентни антагонисти на норадреналина и адреналина за залавните им места върху бета-адренергичните рецептори. Обикновено те блокират обратимо ефектите на симпатикуса в сърцето, бронхиолите, кръвоносните съдове на скелетната мускулатура, матката, черния дроб и мастната тъкан. Успешното прилагане на бета-блокери зависи до голяма степен от познаването на свойствата на отделните представители и верния избор на най-подходящия агент според индивидуализираната терапевтична задача. Освен от молекулната характеристика, ефектът на бета-блокерите се определя и от функционалното състояние на симпатикуса. То зависи в най-голяма степен от броя и чувствителността на бета-адренергичните рецептори.

Тиазидните диуретици са група съединения, които имат умерена сила на диуретичния ефект. Те са сходни по действие и се резорбират добре при перорално приложение. Тиазидните диуретици предизвикват диуретичен ефект като затрудняват обратната резорбция на натриевите и хлорните йони в дисталния тубул и кортикалната част на бримката на Хенле. Понижаването на кръвното налягане при приложението им се дължи на намаляване на интравазалния обем течности.

Диуретиците са група лекарствени препарати, които се използват за повишаване отделянето урина. Това е разнородна група лекарствени препарати, които се различават по механизъм на действие, време за настъпване на ефект и продължителност на действие.

Използването на комбинирани препарати, съдържащи бета-блокери, тиазиди и други диуретици, е показано при лечение на артериална хипертония и други сърдечни заболявания.