Хидрохлоротиазид е тиазиден диуретик за лечение на високо кръвно налягане и отоци, прилаган самостоятелно или с други лекарства. (hydrochlorothiazide) | ATC C03AA03

Хидрохлоротиазид представлява тиазиден диуретик, използван основно за лечение на артериална хипертония и отоци, свързани със сърдечни, чернодробни или бъбречни заболявания. Той увеличава отделянето на натрий, хлориди и вода през бъбреците, като по този начин намалява задръжката на течности и понижава артериалното налягане. Прилага се самостоятелно или в комбинация с други антихипертензивни средства. Лечението изисква лекарско наблюдение и периодично проследяване на бъбречната функция, електролитите, кръвната захар и пикочната киселина.

Показания

Хидрохлоротиазид се използва за лечение на артериална хипертония и отоци, свързани със задръжка на натрий и вода. Лекарството може да се прилага самостоятелно или в комбинация с други медикаменти.

Основните показания включват:

• артериална хипертония: хидрохлоротиазид често влиза в състава на фиксирани комбинации с АСЕ инхибитори, ангиотензин-рецепторни блокери, бета-блокери или калциеви антагонисти
• отоци при сърдечна недостатъчност: за намаляване на задръжката на течности и свързаните с нея периферни отоци и задух
• други отоци: при отоци при чернодробна цироза, обикновено като част от комплексно лечение, при отоци при бъбречни заболявания, включително нефротичен синдром и някои форми на хронично бъбречно заболяване, когато бъбречната функция позволява ефективното действие на тиазидния диуретик, при отоци, свързани с лечение с кортикостероиди или естрогени, когато са клинично значими и употребата на диуретик е преценена като подходяща

В определени случаи хидрохлоротиазид може да се използва и извън официално одобрените показания, например при нефрогенен безвкусен диабет, при който парадоксално намалява количеството отделяна урина, при идиопатична хиперкалциурия и профилактика на калциеви бъбречни камъни, тъй като намалява отделянето на калций с урината.

Противопоказания

Хидрохлоротиазид не трябва да се прилага при:

• свръхчувствителност: свръхчувствителност към хидрохлоротиазид, към някое от помощните вещества на съответния продукт или към други лекарства, производни на сулфонамидите
• анурия: не се прилага при анурия, липса или почти пълно преустановяване на образуването на урина
• сериозни бъбречни нарушения: при тежко бъбречно увреждане, при което тиазидните диуретици са неефективни или съществува риск от натрупване и допълнително влошаване на бъбречната функция
• тежък електролитен дисбаланс: при тежки, некоригирани електролитни нарушения, включително устойчива хипокалиемия, хипонатриемия или хиперкалциемия
• сериозно чернодробно нарушение: при тежко чернодробно увреждане или чернодробна прекома и кома, тъй като промените във водно-електролитното равновесие могат да провокират чернодробна енцефалопатия

В някои продуктови характеристики като абсолютни противопоказания са посочени единствено анурията и свръхчувствителността, докато тежкото бъбречно или чернодробно увреждане и електролитните нарушения са разгледани като състояния, изискващи избягване на лечението или особено внимание.

Предупреждения и предпазни мерки

Лечението с хидрохлоротиазид трябва да се провежда под лекарско наблюдение. Преди започване на терапията и периодично по време на лечението може да се наложи проследяване на артериалното налягане, бъбречната функция, серумните електролити, кръвната захар и пикочната киселина.

Осовните предупреждения и предпазни мерки са свързани с:

• нарушения във водно-електролитното равновесие: хидрохлоротиазид увеличава отделянето на натрий и вода и може да предизвика хипокалиемия, хипонатриемия, хипомагнезиемия, хипохлоремична алкалоза, дехидратация и намаляване на циркулиращия кръвен обем, повишаване на серумния калций. Рискът е по-висок при възрастни пациенти, повръщане, диария, недостатъчен прием на течности, чернодробна цироза, сърдечна недостатъчност, високи дози или едновременно лечение с други диуретици и лекарства, повлияващи електролитния баланс
• хипотония и намален обем на циркулиращата кръв: в началото на лечението или след увеличаване на дозата може да се появят замайване, отпадналост или ортостатична хипотония. Рискът е по-голям при обезводняване, ограничен прием на сол, интензивна диуретична терапия, повръщане или диария. Пациентите трябва да стават бавно от седнало или легнало положение и да потърсят лекарска помощ при припадък или изразена слабост
• бъбречни заболявания: при бъбречно увреждане е необходимо редовно проследяване на бъбречната функция и електролитите. Тиазидните диуретици могат да предизвикат или задълбочат азотемията, а при тежко бъбречно увреждане ефектът им отслабва. При прогресивно влошаване на бъбречната функция трябва да се обсъди прекратяване на лечението
• чернодробни заболявания: хидрохлоротиазид трябва да се прилага предпазливо при нарушена чернодробна функция или прогресиращо чернодробно заболяване. Дори малки промени в течностите и електролитите могат да провокират чернодробна енцефалопатия и кома
• метаболитни нарушения: хидрохлоротиазид може да повиши кръвната захар и да влоши гликемичния контрол, да наложи корекция на лечението при захарен диабет, да прояви латентен захарен диабет, да повиши серумните нива на пикочната киселина и да провокира пристъп на подагра, да повиши холестерола и триглицеридите, особено при по-високи дози
• калциев метаболизъм и паращитовидна функция: тиазидните диуретици намаляват отделянето на калций с урината и могат да предизвикат леко повишаване на серумния калций. Изразената хиперкалциемия може да бъде признак за недиагностициран хиперпаратиреоидизъм
• остра миопия и закритоъгълна глаукома: хидрохлоротиазидът е сулфонамидно производно и в редки случаи може да предизвика хориоидален излив, остра преходна миопия и вторична закритоъгълна глаукома. Симптомите обикновено възникват в рамките на часове до седмици след започване на лечението и включват внезапно влошаване на зрението или болка в очите
• фоточувствителност: лекарството може да повиши чувствителността на кожата към слънчева и ултравиолетова светлина. При поява на фоточувствителна реакция трябва да се потърси лекар

Преди започване на лечението лекарят трябва да бъде информиран за наличие на захарен диабет, подагра или повишена пикочна киселина, бъбречно или чернодробно заболяване, системен лупус еритематозус, алергия или бронхиална астма, предходна закритоъгълна глаукома, анамнеза за кожен карцином.

Бременност и кърмене

Хидрохлоротиазид преминава през плацентата. Данните за употребата му по време на бременност, особено през първия триместър, са ограничени.

Лекарството не се препоръчва за рутинна употреба при бременни жени. Приемът през втория и третия триместър може да наруши фетоплацентарното кръвоснабдяване и да предизвика ефекти при плода или новороденото, включително електролитни нарушения, жълтеница, тромбоцитопения, намаляване на плазмения обем и плацентарна хипоперфузия.

Диуретиците не трябва да се използват за лечение на обичайните отоци при нормално протичаща бременност. Те не предотвратяват развитието на прееклампсия и могат да намалят плазмения обем, без да осигуряват доказана полза за протичането на заболяването.

Хидрохлоротиазид не трябва да се използва за лечение на гестационна хипертония или прееклампсия, освен при изключителни обстоятелства.

Хидрохлоротиазид се отделя в кърмата в малки количества. При по-високи дози той може да предизвика интензивна диуреза и да намали или потисне образуването на кърма.

Употребата му по време на кърмене не се препоръчва. Ако лекарят прецени, че лечението е необходимо, трябва да се използва възможно най-ниската ефективна доза и да се наблюдават количеството на кърмата, наддаването на тегло и общото състояние на кърмачето.

Нежелани лекарствени реакции

Както всички лекарства, хидрохлоротиазид може да предизвика нежелани реакции, въпреки че те не се проявяват при всеки пациент. Част от реакциите са дозозависими и се наблюдават по-често при по-високи дози:

• нарушения на обмяната и електролитния баланс: хидрохлоротиазид може да причини хипокалиемия, хипонатриемия, хипомагнезиемия, хипохлоремична алкалоза, повишаване на серумния калций, дехидратация и намаляване на циркулиращия кръвен обем, повишаване на кръвната захар и поява на глюкоза в урината, влошаване на контрола на съществуващ захарен диабет или проява на латентен диабет, хиперурикемия и провокиране на пристъп на подагра, повишаване на холестерола и триглицеридите
• сърдечносъдови реакции: възможни са понижаване на артериалното налягане, ортостатична хипотония със замайване при изправяне, сърцебиене, нарушения на сърдечния ритъм, особено при изразена хипокалиемия, припадък вследствие на значително понижаване на кръвното налягане или обезводняване
• нарушения на нервната система: съобщавани са замайване и световъртеж, главоболие, слабост и умора, безпокойство, сънливост, парестезии, обърканост и гърчове при тежки електролитни нарушения
• стомашно-чревни и чернодробни реакции: възможни са загуба на апетит, гадене и повръщане, стомашен дискомфорт или дразнене, коремни болки и спазми, диария или запек, възпаление на слюнчените жлези, панкреатит, нарушена чернодробна функция и холестатична жълтеница
• бъбречни реакции: хидрохлоротиазид може да причини или влоши повишаване на креатинина и азотните отпадни продукти в кръвта, нарушена бъбречна функция, остра бъбречна недостатъчност, особено при тежка дехидратация, интерстициален нефрит
• кожни реакции: съобщавани са кожен обрив, сърбеж, уртикария, пурпура, повишена чувствителност към слънчева светлина, косопад, кожен васкулит, еритема мултиформе, тежки кожни реакции
• алергични реакции: възможни са обрив, уртикария и повишена температура, ангиоедем, възпаление на кръвоносните съдове, анафилактична реакция, обостряне или активиране на системен лупус еритематозус
• реакции от страна на дихателната система: редки или много редки реакции включват затруднено дишане, белодробен оток, остър респираторен дистрес синдром
• очни реакции: възможни са временно замъглено зрение, нарушения в цветното зрение, включително виждане с жълтеникав оттенък, остра преходна миопия, хориоидален излив, вторична закритоъгълна глаукома

Възможни са още мускулни спазми, повишена температура, еректилна дисфункция.

При умерени или тежки нежелани реакции може да се наложи намаляване на дозата или прекратяване на лекарството, но това трябва да стане след лекарска преценка.

Симптоми на предозиране

Предозирането с хидрохлоротиазид води предимно до прекомерна диуреза, загуба на течности и нарушения в концентрациите на електролитите, най-често натрий, калий и хлориди.

Възможните симптоми включват силно и често уриниране в началото, жажда и сухота в устата, гадене и повръщане, слабост, отпадналост и сънливост, замайване и нарушена координация, мускулни болки, слабост или крампи, изразено понижаване на артериалното налягане, ортостатична хипотония и припадък, ускорен или неправилен сърдечен ритъм, обърканост, намалено отделяне на урина при тежка дехидратация, гърчове, нарушение на съзнанието или кома при тежко отравяне.

Хипокалиемията може да причини опасни сърдечни аритмии. Рискът е особено висок при пациенти, които приемат дигоксин или други лекарства, повлияващи сърдечния ритъм.

Няма специфичен антидот за хидрохлоротиазид. При прием на по-голямо от предписаното количество трябва незабавно да се потърси медицинска помощ. Лечението е поддържащо и включва проследяване и коригиране на дехидратацията, артериалното налягане, електролитните нарушения, бъбречната функция и сърдечния ритъм.

Фармакологични характеристики

Хидрохлоротиазид е нископотентен тиазиден диуретик с антихипертензивно действие.

Хидрохлоротиазид действа предимно в началната част на дисталния извит канал на нефрона. Той блокира натриево-хлоридния котранспортер и намалява обратното всмукване на натрий и хлориди. В резултат се увеличава отделянето на натрий, хлориди, вода, в по-малка степен калий, магнезий и бикарбонати.

Повишеното количество натрий, достигащо събирателните каналчета, стимулира обмяната му с калий и водородни йони. Това обяснява възможното развитие на хипокалиемия и метаболитна алкалоза.

За разлика от повечето диуретици, хидрохлоротиазид намалява отделянето на калций с урината, което може да бъде полезно при хиперкалциурия, но понякога води до повишаване на серумния калций.

След перорален прием диурезата обикновено започва в рамките на около 2 часа, максималният ефект настъпва след приблизително 4 часа, действието продължава около 6 до 12 часа.

Хидрохлоротиазид принадлежи към така наречените нископотентни диуретици. Диуретичният му ефект е по-слаб от този на бримковите диуретици и намалява значително при тежко бъбречно увреждане.

В началото на терапията понижаването на артериалното налягане се дължи главно на увеличеното отделяне на натрий и вода, намаления плазмен обем и понижения сърдечен дебит. Пълният антихипертензивен ефект може да се развие постепенно в рамките на няколко седмици.

Хидрохлоротиазид обикновено не понижава съществено нормалното артериално налягане.

Хидрохлоротиазид може да активира ренин-ангиотензин-алдостероновата система, да повиши отделянето на калий и магнезий, да намали бъбречното отделяне на пикочна киселина, да наруши глюкозния толеранс, да повиши серумните липиди, особено при по-високи дози, да намали способността на бъбреците да разреждат урината.

След перорален прием хидрохлоротиазид се абсорбира сравнително бързо, но бионаличността може да варира между отделните пациенти. Максималната плазмена концентрация обикновено се достига приблизително за 1 до 5 часа.

Лекарството се свързва умерено с плазмените протеини, преминава през плацентата, отделя се в кърмата, не преминава в значима степен през кръвно-мозъчната бариера, практически не се метаболизира.

Хидрохлоротиазид се елиминира основно през бъбреците в непроменен вид чрез гломерулна филтрация и активна тубулна секреция. Елиминационният полуживот е променлив и обикновено е около 5 до 14 часа. При нарушена бъбречна функция елиминирането се забавя, плазмените концентрации могат да се повишат, а диуретичната ефективност намалява.

Дозировка

Дозата на хидрохлоротиазид се определя индивидуално според показанието, терапевтичния отговор, бъбречната функция, възрастта и съпътстващото лечение. Трябва да се използва най-ниската доза, която осигурява необходимия терапевтичен ефект.

Обичайната начална доза при артериална хипертония при възрастни е 12,5 до 25 mg веднъж дневно. При недостатъчен ефект дозата може постепенно да бъде увеличена до 50 mg дневно, приети наведнъж или разделени на два приема. При комбиниране с други антихипертензивни лекарства обикновено се използват 12,5 или 25 mg дневно.

Дози над 50 mg дневно рядко осигуряват съществена допълнителна полза за контрола на артериалното налягане, но увеличават риска от хипокалиемия и други метаболитни нежелани реакции. Поради това обикновено не се препоръчват при лечение на хипертония.

Обичайната доза при отоци при възрастни е 25 до 100 mg дневно, приети наведнъж или разделени на два приема. При някои пациенти е достатъчно интермитентно приложение, през ден или през определени дни от седмицата. Интермитентната схема може да намали риска от прекомерна диуреза и нарушения във водно-електролитния баланс.

При деца хидрохлоротиазид се използва само по назначение и под наблюдението на лекар. Обичайната дневна доза за лечение на хипертония или отоци е 1 до 2 mg/kg телесно тегло дневно, приложени наведнъж или разделени на два приема.

При възрастни пациенти се препоръчва започване с ниска доза, обикновено 12,5 mg дневно, поради повишения риск от дехидратация, ортостатична хипотония, хипонатриемия и хипокалиемия, влошаване на бъбречната функция.

При леко до умерено бъбречно увреждане може да не е необходима предварителна промяна на дозата, но трябва да се проследяват бъбречната функция и електролитите.

При тежко бъбречно увреждане тиазидните диуретици обикновено са слабо ефективни и рискът от азотемия и натрупване на лекарството се увеличава. При значително понижена скорост на гломерулна филтрация обикновено се предпочита бримков диуретик.

Хидрохлоротиазид се приема през устата с достатъчно вода, независимо от храненето.

Препоръчително е при еднократен прием лекарството да се взема сутрин, при два приема вторият да бъде в ранния следобед, да се избягва прием непосредствено преди лягане поради засиленото уриниране, лекарството да се приема по едно и също време всеки ден.

Лекарствени взаимодействия

Хидрохлоротиазид може да взаимодейства с редица лекарства. Преди започване на лечението пациентът трябва да информира лекаря и фармацевта за всички медикаменти, хранителни добавки и растителни продукти, които използва:

• други антихипертензивни средства: комбинирането с други лекарства за понижаване на артериалното налягане може да засили антихипертензивния ефект и да предизвика симптоматична или ортостатична хипотония. Това се отнася до АСЕ инхибитори, ангиотензин-рецепторни блокери, бета-блокери, калциеви антагонисти, други диуретици, нитрати и други вазодилататори
• литий: едновременното приложение обикновено трябва да се избягва. Хидрохлоротиазид намалява бъбречното отделяне на литий и може да доведе до повишаване на неговата концентрация и литиева токсичност
• нестероидни противовъзпалителни средства: тези лекарства, включително селективните COX-2 инхибитори, могат да отслабят диуретичното и антихипертензивното действие, да увеличат риска от влошаване на бъбречната функция, да допринесат за развитие на остра бъбречна недостатъчност, особено при обезводняване, напреднала възраст или съществуващо бъбречно заболяване
• лекарства, които понижават калия: рискът от хипокалиемия се увеличава при едновременно приложение с други калий-губещи диуретици, кортикостероиди, адренокортикотропен хормон, амфотерицин В, високи дози пеницилинови антибиотици
• калий-съхраняващи средства: калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки, заместители на солта с калий, АСЕ инхибитори и ангиотензин-рецепторни блокери могат да ограничат загубата на калий, но при някои пациенти да доведат до хиперкалиемия. Рискът е по-висок при бъбречно увреждане, захарен диабет и едновременна употреба на повече от едно лекарство, повишаващо калия
• дигоксин и други сърдечни гликозиди: предизвиканата от хидрохлоротиазид хипокалиемия или хипомагнезиемия повишава чувствителността на сърцето към дигоксин и риска от дигиталисова токсичност и аритмии
• лекарства, удължаващи QT интервала: електролитните нарушения могат да увеличат риска от тежки камерни аритмии при комбиниране с лекарства, които удължават QT интервала, например някои антиаритмични средства, определени антипсихотици и антидепресанти, някои макролидни и флуорохинолонови антибиотици
• антидиабетни лекарства: хидрохлоротиазид може да повиши кръвната захар и да намали ефекта на инсулина и пероралните антидиабетни средства
• калций и витамин D: тиазидните диуретици намаляват отделянето на калций с урината. Едновременният прием на високи дози калций или витамин D може да доведе до хиперкалциемия, особено при бъбречно увреждане или недиагностициран хиперпаратиреоидизъм. При продължително комбиниране може да се наложи проследяване на серумния калций
• мускулни релаксанти и вазопресорни средства: хидрохлоротиазид може да засили действието на недеполяризиращите мускулни релаксанти, да намали отговора към вазопресорни амини като норадреналин. Това има значение при хирургични интервенции и анестезия

Хидрохлоротиазид може да повлияе някои лабораторни показатели. Тиазидите трябва да бъдат прекратени преди изследване на функцията на паращитовидните жлези, когато лекарят прецени, че това е необходимо.

Достъп до пациента

Хидрохлоротиазид е лекарствен продукт, който се отпуска по лекарско предписание. Не е подходящ за самолечение, тъй като дозата трябва да бъде съобразена с показанието, бъбречната функция, съпътстващите заболявания и останалите приемани лекарства.

Хидрохлоротиазид се прилага през устата, най-често под формата на таблетки. Наличните концентрации се различават между отделните продукти и държави и обикновено включват 12,5 mg, 25 mg и 50 mg. Предлага се като самостоятелно лекарство или като част от фиксирани антихипертензивни комбинации.

Хидрохлоротиазид се комбинира с различни класове лекарства, включително АСЕ инхибитори, ангиотензин-рецепторни блокери, бета-блокери, калциеви антагонисти, калий-съхраняващи диуретици.

Фиксираните комбинации могат да улеснят приема и да подобрят придържането към терапията.

Преди назначаване на хидрохлоротиазид лекарят трябва да оцени артериалното налягане и водния статус, бъбречната и чернодробната функция, концентрациите на натрий, калий, магнезий и калций, кръвната захар, пикочната киселина, съпътстващите заболявания и приемани лекарства.

По време на лечението периодичното проследяване е особено важно при възрастни пациенти, с диабет, подагра, бъбречно или чернодробно заболяване, сърдечна недостатъчност и при комбинирана антихипертензивна терапия.

Пациентът не трябва самостоятелно да увеличава или намалява дозата, да прекратява лечението или да заменя продукта с друга комбинация.

Изображения: freepik.com