моксонидин (moxonidine) | ATC C02AC05

Моксонидинът принадлежи към антихипертензивните лекарствени средства с централен механизъм на действие.

Показания: използва се за лечение на артериална хипертония (повишено кръвно налягане).

Фармакодинамика: моксонидинът има афинитет към имидазолин1-рецепторите. Селективната стимулация на тези рецептори води до намаляване на централната и периферната симпатикова активност. Антихипертензивния ефект се дължи на намаляването на катехоламините в кръвната плазма и инхибиране на системата ренин-ангиотензин-алдостерон. Моксонидинът намалява периферното съдово съпротивление и сърдечния дебит.

Нежелани лекарствени реакции: нарушения на мисловния процес, депресия, тревожност, замаяност, главоболие, световъртеж, отпадналост, сънливост, подтиснатост,гадене, запек, повръщане, алергични кожни реакции, хипотония (ниско кръвно налягане), сухота в устата, намалено либидо, отоци.

Лекарствени взаимодействия: моксонидинът потенцира действието на транквилизатори, сънотворни, трициклични антидепресанти и бензодиазепини. Антихипертензивния ефект на моксомидин се засилва при едновременното му прилагане с други антихипертензивни средства.

Противопоказания: свръхчувствителност към препарата, синдром на болния синусов възел (нарушено провеждане на импулсите от синусовия възел към предсърдията), брадикардия (ниска сърдечна честота), тежки бъбречни увреждания, атриовентрикуларен блок втора или трета степен, малигнена аритмия, тежка сърдечна недостатъчност, ангина пекторис (сърдечна болка), тежки чернодробни заболявания, синдром на Рейно, клаудикацио интермитенс (болки в краката при движение), болест на Паркинсон, глаукома, депресия, бременност, кърмене.

Дозов режим: орален прием в доза 0,2 мг сутрин, като при нужда дозата може да се повиши. Максималната единична доза е 0,4 мг, а максималната дневна доза- 0,6 мг.

Достъп до пациента: отпуска се с рецепта.