ацетилсалицилова киселина (acetylsalicylic acid) | ATC B01AC06

Ацетилсалициловата киселина е производно на салициловата киселина. В ниски дози спада към група лекарства, наричани антитромботични средства.

Дългосрочното приемане на аспирин в малки дози блокира необратимо производството на тромбоксан А2 в тромбоцитите, потискайки по този начин слепването на тромбоцитите. Това „разреждащо“ кръвта свойство го прави полезен за намаляване на вероятността от инфаркт.

Показания за употреба

Ацетилсалициловата киселина е показана за следните сърдечносъдови състояния:

• За намаляване на риска от инфаркт на миокарда при пациенти с нестабилна стенокардия или при пациенти с предишен миокарден инфаркт.
• За намаляване на риска от повтарящи се преходни исхемични атаки или инсулт при мъже, които са имали преходна исхемия на мозъка поради фибринова тромбоцитна емболия.
• За намаляване на риска от оклузия на присадката след аортокоронарен байпас.
• За намаляване на риска от миокардни исхемични събития при хора със сърдечносъдови рискови фактори.

Противопоказания за употреба

• Свръхчувствителност към ацетилсалицилова киселина, към други салицилати или към други компоненти на продукта.
• Анамнеза за астма, предизвикана от приложение на салицилати или вещества с подобно действие, по-специално нестероидни противовъзпалителни лекарства.
• Остри стомашно-чревни язви.
• Хеморагична диатеза.
• Тежко бъбречно увреждане.
• Тежко чернодробно увреждане.
• Тежка сърдечна недостатъчност.
• Комбинация с метотрексат в дози от 15 mg/седмично или повече.
• Последен триместър на бременността.

Предупреждения и предпазни мерки

Ацетилсалициловата киселина трябва да се използва с особено внимание в следните случаи:

• свръхчувствителност към аналгетици, противовъзпалителни средства, антиревматични лекарствени продукти и в наличие на други алергии
• анамнеза за стомашно-чревни язви, включително хронична или повтаряща се язвена болест или анамнеза за стомашно-чревно кървене
• при едновременно лечение с антикоагуланти
• нарушена бъбречна функция
• нарушена чернодробна функция;
• ибупрофен може да повлияе на инхибиторния ефект на ацетилсалициловата киселина върху агрегацията на тромбоцитите.

Ацетилсалициловата киселина може да предизвика бронхоспазъм и да предизвика астматични пристъпи и други реакции на свръхчувствителност. Рисковите фактори са: съществуваща астма, сенна хрема, полипи в носа или хронично респираторно заболяване. Това важи и за пациенти, проявяващи алергични реакции (например кожни реакции, сърбеж, уртикария) към други вещества.

Поради инхибиторния си ефект върху агрегацията на тромбоцитите, който продължава няколко дни след приложението, ацетилсалициловата киселина може да доведе до повишена склонност към кървене по време и след хирургични операции (включително леки операции, например екстракция на зъби).

При ниски дози ацетилсалициловата киселина намалява отделянето на пикочна киселина. Това може да предизвика пристъпи на подагра при предразположени пациенти.

Продукти, съдържащи ацетилсалицилова киселина, не трябва да се използват при деца и юноши за вирусни инфекции със или без треска без консултация с лекар. При някои вирусни заболявания, особено грип А, грип В и варицела, съществува риск от синдром на Рейе, много рядко, но вероятно животозастрашаващо заболяване, което изисква незабавни медицински действия.

Нежелани лекарствени ефекти

Нарушения на горния и долния стомашно-чревен тракт като чести признаци и симптоми на диспепсия, стомашно-чревна и коремна болка, рядко стомашно-чревно възпаление, стомашно-чревна язва. Има съобщения за кръвоизлив и перфорация от стомашно-чревна язва със съответните лабораторни и клинични признаци и симптоми.

Поради инхибиторния си ефект върху тромбоцитите, ацетилсалицилова киселина може да бъде свързан с повишен риск от кървене. Наблюдавани са кървене, като периоперативен кръвоизлив, хематоми, епистаксис, урогенитално кървене, кървене от венците. Съобщавани са редки до много редки сериозни кръвоизливи, като хеморагия от стомашно-чревния тракт, мозъчен кръвоизлив (особено при пациенти с неконтролирана хипертония и/или на съпътстващи антихемостатици), които в единични случаи могат да бъдат потенциално животозастрашаващи.

Кръвоизливът може да доведе до остра и хронична постхеморагична анемия/желязодефицитна анемия (поради например окултно микрокървене) със съответните лабораторни и клинични признаци и симптоми, като астения, бледност, хипоперфузия.

Реакциите на свръхчувствителност със съответните лабораторни и клинични прояви включват астматичен синдром, леки до умерени реакции, потенциално засягащи кожата, дихателните пътища, стомашно-чревния тракт и сърдечно-съдовата система, включително симптоми като обрив, уртикария, оток, сърбеж, ринит, назална конгестия, сърдечно-респираторен дистрес и много рядко тежки реакции, включително анафилактичен шок.

Много рядко се съобщава за преходно чернодробно увреждане с повишаване на чернодробните трансаминази.

Бременност и кърмене

Инхибирането на синтеза на простагландин може да повлияе неблагоприятно върху бременността и/или ембриона. През първия и втория триместър на бременността не се препоръчват лекарства, съдържащи ацетилсалицилова киселина. По време на третия триместър на бременността всички инхибитори на синтеза на простагландин могат да изложат плода на:

• кардиопулмонална токсичност (с преждевременно затваряне на дуктус артериозус и белодробна хипертония)
• бъбречна дисфункция, която може да прогресира до бъбречна недостатъчност с олиго-хидроамниоза
• възможно удължаване на времето на кървене, антиагрегиращ ефект, който може да се появи дори след много ниски дози
• инхибиране на маточните контракции, което води до забавено или удължено раждане.

Следователно, ацетилсалицилова киселина е противопоказана през третия триместър на бременността.

Салицилатите и техните метаболити преминават в кърмата в малки количества. Безопасността е недоказана.

Симптоми на предозиране

В случай на предозиране се наблюдават гадене, повръщане, шум в ушите, усещане за увреден слух, главоболие, световъртеж и умствено объркване и могат да бъдат контролирани чрез намаляване на дозата.

При тежко отравяне се наблюдават: треска, хипервентилация, кетоза, респираторна алкалоза, метаболитна ацидоза, кома, сърдечно-съдов шок, дихателна недостатъчност, тежка хипогликемия.

Лекарствени взаимодействия

Метотрексат, използван в дози от 15 mg/седмично или повече: Повишена хематологична токсичност на метотрексат (намален бъбречен клирънс на метотрексат от анти-възпалителни агенти като цяло и изместване на метотрексат от неговото свързване с плазмените протеини от салицилати).

Метотрексат, използван в дози по-малко от 15 mg/седмично: Повишена хематологична токсичност на метотрексат (намален бъбречен клирънс на метотрексат от противовъзпалителни средства като цяло и изместване на метотрексат от неговото свързване с плазмените протеини от салицилати).

Ибупрофен: Едновременното приложение на ибупрофен антагонизира необратимото инхибиране на тромбоцитите, предизвикано от ацетилсалициловата киселина. Лечението с ибупрофен при пациенти с повишен сърдечносъдов риск може да ограничи кардиопротективните ефекти на ацетилсалицилова киселина.

Антикоагуланти, тромболитици/други инхибитори на тромбоцитната агрегация/хемостаза: Повишен риск от кървене.

Селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин (SSRIs): Повишен риск от кървене от горната част на стомашно-чревния тракт поради възможен синергичен ефект.

Дигоксин: Плазмените концентрации на дигоксин се повишават поради намаляване на бъбречната екскреция

Антидиабетни средства: Повишен хипогликемичен ефект от високи дози ацетилсалицилова киселина чрез хипогликемично действие на ацетилсалицилова киселина и изместване на сулфонилурея от нейното свързване с плазмените протеини.

Диуретици в комбинация с ацетилсалицилова киселина при по-високи дози: Намалена гломерулна филтрация чрез намален бъбречен синтез на простагландин.

Системни глюкокортикоиди, с изключение на хидрокортизон, използван като заместителна терапия при болест на Адисон: Намалените нива на салицилатите в кръвта по време на лечение с кортикостероиди и рискът от предозиране на салицилати след това лечение се спират чрез повишено елиминиране на салицилатите от кортикостероиди.

Инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим (ACE) в комбинация с ацетилсалицилова киселина при по-високи дози: Намалена гломерулна филтрация чрез инхибиране на вазодилататорни простагландини. Освен това, намален антихипертензивен ефект.

Валпроева киселина: Повишена токсичност на валпроева киселина поради изместване от местата на свързване с протеини.

Алкохол: Повишено увреждане на стомашно-чревната лигавица и удължено време на кървене поради адитивните ефекти на ацетилсалициловата киселина и алкохола.

Урикозурици като бензбромарон, пробенецид: Намален урикозуричен ефект (конкуренция на бъбречното тубулно елиминиране на пикочната киселина).

Фармакологични характеристики

Ацетилсалициловата киселина нарушава производството на простагландини в тялото, като се насочва към циклооксигеназа-1 (COX-1) и циклооксигеназа-2 (COX-2). Простагландините са мощни, дразнещи вещества, за които е доказано, че причиняват главоболие и болка при инжектиране при хора. Простагландините повишават чувствителността на рецепторите за болка и вещества като хистамин и брадикинин. Чрез нарушаване на производството и предотвратяване на освобождаването на простагландини при възпаление, това лекарство може да спре тяхното действие върху рецепторите за болка, предотвратявайки симптомите на болка. Ацетилсалициловата киселина се счита за антипиретик поради способността й да пречи на производството на мозъчен простагландин Е1. Известно е, че простагландин Е1 е изключително мощен агент, предизвикващ треска.

Инхибирането на агрегацията на тромбоцитите от ацетилсалицилова киселина се дължи на неговата интерференция с тромбоксан А2 в тромбоцитите, причинена от инхибиране на СОХ-1. Тромбоксан А2 е важен липид, отговорен за агрегацията на тромбоцитите, което може да доведе до образуване на съсирек и бъдещ риск от инфаркт или инсулт.

Дозировка и начин на употреба

Ацетилсалициловата киселина се приема перорално в дози 100 до 300 милиграма всеки ден, за предпочитане по едно и също време всеки ден:

• За намаляване на риска от инфаркт на миокарда при пациенти с нестабилна стенокардия или при пациенти, които са имали предишен миокарден инфаркт.
• За намаляване на риска от повтарящи се преходни исхемични атаки или инсулт при мъже, които са имали преходна исхемия на мозъка поради фибринова тромбоцитна емболия.
• За намаляване на риска от оклузия на присадката след аортокоронарен байпас.

Таблетките трябва да се поглъщат цели.

Ацетилсалициловата киселина може да се приема в доза от 100 милиграма всеки ден, за предпочитане по едно и също време всеки ден, за намаляване на риска от миокардни исхемични събития при хора със сърдечносъдови рискови фактори.

Заглавно изображение: freepik.com