Звездовидна окраска на ириса

Звездовидна окраска на ириса: представлява състояние, при което се наблюдават звездовидни шарки в ириса.

Ирисът/дъговица представлява най-предноразположената част на увеята на окото и представлява отвесно разположена мембрана с кръгъл отвор в средата, наречен зеница. Основната функция на зеницата е да се свива и разширява за пропускането на определено количество светлина в окото. Предната повърхност на ириса е разделена на зенична и цилиарна част. Границата между тях се нарича ирисова ярка. Цвета на ириса зависи от наличието и количеството на пигмент в стромата и двата ретинални слоя клетки.

Звездовидна окраска на ириса е един от най-характерните признаци за синдрома на Уилямс.

Уилямс синдромът (Williams syndrome) се характеризира с твърде специфични черти на лицето (плътни устни и широка уста, малка брадичка, дълъг филтрум, периорбитален оток, звездовидна окраска на ириса, тесни клепачни цепки, малки и широко разположени зъби един от друг), сърдечно-съдови аномалии (суправалвуларна аортна стеноза), лека до тежка умствена изостаналост, късно проговаряне (около 3 годишна възраст) с говорни нарушения, намалена възможност за запаметяване, фонофобия, проблеми с координацията, емоционална нестабилност, ингвинална херния, хипотиреоидизъм, хиперакустика, визуално-пространствени нарушения, нисък мускулен тонус, хиперкалцемия, нощно напикаване, ниско тегло при раждане, затруднено хранене при бебета, тежки колики в кърмаческа възраст. Децата болни от синдрома на Уилямс имат визуални проблеми, но могат да разпознават и запомнят отделни лица и имена, имат повишен риск от развитие на диабет, имат добре развито чувство на такт. Това е хромозомно заболяване, описано за пръв път през 1961 г. и носи името на своя откривател, новозеландският лекар Уилямс. Чeстотата му е от 1:7500 до 1:20 000.