Некоординираност в движенията

Некоординираност в движенията: представлява неврологично нарушение, характеризиращо се с липса на доброволна координация на движенията на мускулите.

Некоординираност в движенията може да се дължи на травма на главата, дисфункция на малкия мозък, инсулт, мозъчен тумор, множествена склероза, страничен ефект от някои лекарства, остро радиационно отравяне, витаминен дефицит, изтощително гладуване, хипотиреоидизъм, периферна невропатия, злоупотреба с алкохол, наследствени атаксии (спиноцеребрална, епизодична, атаксия на Фридрайх (Friedreich's ataxia), болест на Ниман-Пик (Niemann-Pick disease), болест на Уилсън, Joubert синдром и други.

Болестта на Уилсън (Wilson's disease) е автозомно рецесивно генетично заболяване, дължащо се на нарушение в метаболизма на медта в резултат на което той се натрупва в големи количества в организма. Заболяването носи името на британския невролог Самюел Уилсън, който го е описал за първи път през 1912 г. Причината за заболяването е дефект в ген (АТP7B) в хромозома 13. Честотата му е 1:30 000 души. Мед се отлага най-много в черния дроб, бъбреците, ЦНС и роговицата. Началото на заболяването започва неусетно като се развива постепенно във времето. Острата форма протича с бързоразвиваща се чернодробна недостатъчност (в около 5% от случаите) и бързо настъпваща вътресъдова хемолиза (разрушаване на еритроцитите). Развива се чернодробна цироза, хемолитична анемия, хепатит, иктерус. При засягане на мозъка се развива чернодробна енцефалопатия (обърканост, кома, гърчове, оток на мозъка), развитие на синдром на Паркинсон (тремор, ригидност, проблеми с координацията), леки когнитивни увреждания, загуба на памет, промени в поведението. Психичните промени включват тревожност, депресия, психоза. Останалите симптоми включват менструални проблеми, преждевременна остеопороза, хабитуален аборт, болка в дясното подребрие, хипопаратиреоидизъм, панкреатит, сърдечни проблеми (кардиомиопатия, сърдечна недостатъчност, аритмии), лесна уморяемост, намаляване на окосмяването, безплодие, повръщане, загуба на тегло, гадене, анорексия. Най-характерният признак за заболяването е появата на тъмни кръгове в периферията на роговицата, т.нар. пръстени на Кайзер-Флайшер, които се наблюдават в около 95% от пациентите болни от синдрома на Уилсън.