Хиповолемия

Кръвната система се състои от органите на кръвообразуване и кръворазрушаване, от кръвта като течна вътрешна среда, както и от нервно-хормоналните механизми, взимащи участие в тяхната регулация. Нормално количеството кръв при човека е между 6,7%-7,7% от телесната маса. Поддържането на кръвта в нормални физиологични граници се означава като нормоволемия - тя е резултат от динамичното равновесие между циркулиращата кръв, хемопоетичните органи и тъканната течност. При някои патологични процеси се наблюдават както промени в обема, така и в хематокритната стойност (съотношението плазма - формени елементи). Повишеното количество кръв се бележи с термина хиперволемия, а намаленото - с хиповолемия.
Хиповолемията (остра или хронична) е термин, с който се обозначава намаленият обем на кръвта. В зависимост от съотношението плазма - формени елементи, хиповолемията бива:

• Проста (нормоцитемична) - най-често се наблюдава като краткотрайно явление непосредствено след остри кръвозагуби (в следствие на травми, язви, аневризми и др.). Хематокритът не се променя.
• Полицитемична - кръвният обем е намален, поради загуба на течната съставка(плазма). Наблюдава се при дехидратации, упорити повръщания, диарии, обширни изгаряния, интензивно потоотделяне. Хематокритната стойност се увеличава.
• Олигоцитемична - поради намаленият обем на еритроцитите следва, че и общият кръвен обем също е намален. Среща се след остра кръвозагуба, а също и анемии, където обемът на кръвта още не е достигнал изходно ниво за сметка на постъпилата в съдовото русло тъканна течност (междуклетъчно вещество). Тук хематокритът намалява. С най-голямо практическо значение е промененият обем на циркулиращата кръв при кръвозагуба.

Симптоми при хиповолемия

Симптомите, които се появяват при хиповолемия, условно могат да бъдат разделени на три етапа (първи, втори и трети). При състояние на хиповолемия кръвният обем намалява, в резултат на което тялото проявява своя компенсаторен механизъм - свиване на кръвоносните съдове. При свиването на кръвоносните съдове пространството в сърдечно-съдовата система намалява, респ. с настъпилия компенсаторен механизъм наличието на по-малко кръв е вече "достатъчно", поради създаденото налягане и перфузия на тъканите. В следствие намаляване калибъра на съдовете възникват следните симптоми:

Първи етап:

• Бледа кожа - тъй като при свиването кръвта се измества от най-отдалечените части на тялото, тоест от кожата, ето защо хиповолемията води до загуба на цвят на кожата (хладна, бледа кожа), а също и до намаляване на нейната топлина.

Втори етап:

• Повишена сърдечна честота - тя се увеличава, за да може наличната кръв да циркулира по-бързо.
• Умора - поради намаленото количество кръв ще бъде намален и притокът на кислород към организма, т.е. настъпва хипоксемия (намалено съдържание на кислород в кръвта) с последваща хипоксия (намалено съдържание на кислород в тъканите и органите).
• Изпотяване - стресова реакция в отговор загубата на перфузия (оросяване)
• Замайване - намаленото кръвооросяване дава преки отражения върху мозъка
• Понижено кръвно налягане - поради намалената циркулация на кръв в кръвоносните съдове, кръвното налягане също ще спадне
• Олигурия - намалено количество на отделената урина
• Жажда - болните се оплакват от силна жажда

Трети етап (хиповолемичен шок):

• Траен спад на систолното кръвно налягане (под 60mmHg)
• Анурия
• Загуба на съзнание - поради пониженото кръвно налягане
• Смърт

Хиповолемичен шок- представлява крайната трета фаза от хиповолемията, като основният патогенетичен механизъм е намаления обем на циркулиращата кръв. Хиповолемичният шок се разделя на три форми:

• Лека форма на компенсиран, непрогресиращ шок - тя е обратима, особено при прилагане на лечебни въздействия за възстановяване и поддържане нормалния обем на циркулиращата кръв.
• Тежка форма на прогресиращ шок - при нея се наблюдава средно артериално налягане под 70mmHg. Задължително трябва да присъства терапевтична намеса.
• Рефрактерен (неподатлив на лечение) шок- наблюдава се поради потискане на пресорните рефлекси. Рефрактерният шок е практически необратим дори и при прилагане на терапевтични мероприятия, защото сърдечният дебит и след тях остава нисък и настъпва смърт.

По-чести причини за хиповолемия

• Дехидратации(обезводнявания, "изсушавания", хипообемни, хиповолемични състояния)- основна причина за появата на полицитемична хиповолемия. Отрицателния водно-солеви баланс се бележи като дехидратация. Телесната вода заема около 60% от масата на организма, като тя бива вътреклетъчна (около 40%) и извънклетъчна (около 20%). Тоницитета представлява способността на извънклетъчната вода да променя обема на клетките чрез промяна на водното им съдържание и в зависимост от тоницитета, дехидратациите се делят на изо-, хипер- и хипотонични. Основните две причини за появата на дехидратации са:

1. Намален прием на течности
2. Увеличена загуба на течности (напр. при повръщане, диарии, изгаряния, увеличена диуреза и др.)

• Остра кръвозагуба - тя може да бъде вследствие на травматични увреждания или вътрешни кръвоизливи, като най-често те са с гастроинтестинален произход. При травмите под въздействието на външен механичен агент настъпва тъканно увреждане, а често и увреждане на големи кръвоносни съдове, в резултат на което за кратък период от време е налице загуба на голямо количество кръв. Това е пряка причина за появата на хиповолемия с възможен хиповолемичен шок. При вътрешните кръвоизливи не се наблюдава явно кървене на телесната повърхност, а вместо това - във вътрешните органи. Най-чест източник на кървене е гастроинтестиналният тракт. Причини за остро кървене от гастроинтестиналния тракт могат да бъдат язви, варици на хранопровода, синдром на Mallory-Weiss и други.
• Анемии(от гр.anhaema - безкръвие)- това са заболявания на червения кръвен ред, при които се открива намаление броя на еритроцитите и/или хемоглобина, отнесени към единица кръв обем. При тях може да се наблюдава олигоцитемична хиповолемия. 

Лечение

Хиповолемията е симптом, който придружава друго, основно заболяване. Лечението на малокръвието е свързано най-вече с лечението на заболяването, от което произхожда, тоест от първоизточника на причината. Ако хиповолемията е остра, каквато е например при изгаряния, травми, лечението се извършва от лекар-хирург. Ако хиповолемията е с хроничен характер, организмът най-често използва компенсаторни механизми, чрез които да предотврати по-тежките последици от хиповолемията. Независимо за какъв тип хиповолемия става въпрос, основните терапевтични мероприятия, които се извършват, са свързани с:

• Лечение на основното заболяване
• Перорално приемане на течности, интравенозни инфузии с изотонични разтвори или 5% разтвор на глюкоза
• Задължително се спира диуретичната терапия, ако се прилага такава
• Адекватна трансфузия на кръв и плазма

Нелечението на хиповолемията може да има силно негативни последствия върху организма, като необратимостта на процеса е възможна също. Най-добре е да се консултирате с Вашия лекар ако изпитвате някои от гореизброените симптоми, за да се потвърди или отхвърли наличието на хиповолемия.