Удебеляване на ключицата

› Въведение

› По-чести причини за възникване 

› Симптоми  

› Диагноза

› Лечение

 Въведение

Удебеляване на ключицата представлява състояние, което се характеризира с уплътняване на костната тъкан, в областта на ключицата. Удебеляването може да се дължи на различни физиологични, възпалителни, травматични или неопластични процеси. Състоянието може да бъде едностранно или двустранно и да бъде съпроводено от други симптоми като дискомфорт, болка или ограничено движение. 

Човек има две ключици (клавикули), които се намират в долната част на врата, от двете му страни. Ключицата има S-овидна форма като с единия си край се свързва за гръдната кост, а с другия си край за лопатката.

Удебеляване на ключицата може да се появи в резултат на:

• Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан - остеомиелит, киста на костите, периостит.
• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - фрактура на ключицата.
• Болести на ендокринната система и метаболитни нарушения - хиперпаратиреоидизъм, акромегалия, болест на Пейджет (Paget's disease). 
• Автоимунни заболявания - системен лупус еритематозус, ревматоиден артрит.
• Фактори, влияещи върху здравното състояние - повишен прием на калций, злоупотреба с алкохол, никотин, наркотични вещества.
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - ембрионални нарушения, остеогенезис имперфекта. 
• Новообразувания - остеохондром, остеом, остеосарком, хондросарком, туморни метастази.

По-чести причини за възникване

Травматични причини 

Счупването на ключицата e една от основните причини за нейното удебеляване, особено ако зарастването протича с неправилно лечение. При нормален оздравителен процес, костта преминава през различни фази на ремоделиране, но в някои случаи може да се формира прекомерна костна тъкан, водеща до видимо удебеляване на ключицата. Това е характерно особено често при неправилно сраснали фрактури, при които се наблюдава разместване на костните фрагменти. В някои случаи, ако удебеляването причинява функционални нарушения, може да се наложи хирургична корекция за възстановяване на нормалната форма на костта. 

Възпалителни заболявания

Сред възпалителните заболявания най-голямо значение за удебеляване на ключицата има остеомиелитът. Той представлява инфекциозно възпаление на костите, което може да бъде причинено от различни микроорганизми, най-често от бактериален произход. Остеомиелит може да възникне след операция, директна травма или чрез разпространение по кръвен път на вече присъстващо инфекциозно огнище в организма. Освен удебеляване на ключицата, възпалението на костите може да доведе до ограничение в мобилността на раменния пояс, хронична болка или дразнене на околните меки тъкани.

Болести на ендокринната система

Хиперпаратиреоидизъм: представлява заболяване, което се характеризира с повишена секреция на хормони от паращитовидните жлези. Хормонът, който се секретира от паращитовидните жлези се нарича паратхормон. Той е главният регулатор на калциево-фосфорната обмяна в организма. При развитие на хиперпаратиреоидизъм се наблюдава повишено действие на остеокластите - клетките, които водят до разрушаване на костта. В резултат на повишената костна резорбция се развиват фиброзни процеси и се образуват костни кисти. 

Акромегалия: представлява ендокринно нарушение, което се дължи на повишена секреция на растежен хормон от хипофизната жлеза. Растежният хормон има анаболно действие върху обмяната а вещества като една от функцията му е свързана с подпомагане растежа на костите и тъканите. Неговата свръхпродукция в зряла възраст води до удебеляване на костите, тъй като техният растеж на дължина вече е приключил. В резултат на това се наблюдава разширяване и уплътняване на определени кости, най-често сред които са костите на черепа, ръцете, краката, ключицата, гръдната кост и други. 

Неопластични заболявания

Удебеляването на ключицата може да е резултат от развитието на туморен процес в костите. Процесът може да бъде както доброкачествен, така и злокачествен. Сред доброкачествените костни тумори, най-често се срещат остеомът и остеохондромът, при които се наблюдава анормален растеж на костна или хрущялна тъкан. Злокачествените тумори, като остеосарком и хондросарком, могат да доведат до агресивно нарастване на костта, деформации и разрушаване на нормалната костна структура. Освен първичните тумори, ключицата може да бъде засегната и от метастатични процеси, особено при карциноми на белия дроб, гърдата, бъбреците и простатата, при които има по-голям риск да метастазират в костите. 

Симптоми

Симптомите до голяма степен зависят от причината за удебеляване на ключицата. Те могат да варират от безсимптомни състояния до тежък дискомфорт и нарушение в качеството на живот. Основните оплаквания при удебеляване на ключицата включват:

• Болка в ключицата
• Ограничена подвижност 
• Подуване
• Зачервяване 
• Деформация на ключицата
• Повишаване на температурата

Диагноза

Поставянето на диагноза се осъществява най-често от лекар със специалност ортопедия и травматология. Процесът започва със снемане на анамнеза и извършване на физикален преглед, след което се пристъпва към различни диагностични изследвания. Те най-често включват:

• Лабораторни изследвания: назначават се кръвни изследвания за оценка на общото състояние, идентифициране на хормонални нарушения или признаци на възпаление.
• Рентгенография: рентгеновото изследване на гръдния кош позволява да се визуализира ключицата, както и свързаните с нея кости. Рентгеновата снимка е често използван метод за диагностика, чрез който могат да се установят различни травматични увреждания и костни деформации.  
• Компютърна томография (КТ) и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР): образни изследвания, които осигуряват по-детайлни визуализации на костите и меките тъкани. Те имат важна роля за оценка на костната структура, както и са полезни при диагностика на възпалителни и фиброзни промени в тъканите, установяване на туморни процеси и други. КТ или ЯМР могат да се използват преди планиране на хирургически интервенции за оценка на анатомичните особености на индивида. 

Лечение

Лечението при удебеляване на ключицата е комплексно и зависи от подлежащата причина за възникване. В повечето случаи, състоянието може да се подобри с консервативни методи на лечение като медикаменти и физиотерапевтични процедури, но при по тежки състояния може да се наложи оперативна интервенция. 

Медикаментозна терапия

• Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) - използват се за облекчаване на болката и намаляване на възпалението.
• Антибиотици - назначават се в случай че удебеляването на ключицата се дължи на инфекциозни причини като например остеомиелит.
• Хормонално лечение - при наличие на ендокринни заболявания могат да се назначат различни хормонални препарати, които да възстановят баланса на хормони в организма. 
• Химиотерапия - в случай че се установи наличие на злокачествен процес, лечението може да включва комбинация от различни химиотерапевтици. 

Физиотерапия и рехабилитация

Физиотерапията може да включва електростимулация, лечение с ултразвук, магнитотерапия и други процедури, които да стимулират оздравителните процеси в организма. При наличие на фрактури или други травматични увреждания може да се наложи временно обездвижване, след което е препоръчително да се премине курс на рехабилитация. Той включва специализирани упражнения, които целят да възстановят подвижността и мобилността на засегнатата зона.

Хирургическо лечение 

Хирургическа намеса може да се наложи при неправилно зараснали фрактури или тежки счупвания на ключицата, при които е небходима фиксация с плаки или винтове. При наличие на злокачествени тумори лечението може да включва частична или пълна резекция на засегнатата част на ключицата. При пациенти с тежки вродени аномалии и костни деформации, оперативната корекция е единственият метод за лечение на състоянието.

Изображения: freepik.com