Увеличена скорост на утаяване на еритроцитите

Увеличена скорост на утаяване на еритроцитите означава ускоряване на седиментацията (утаяването) на червените кръвни клетки (еритроцити).

СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите) представлява кръвен тест, с който се измерва скоростта, с която червените кръвни клетки се утаяват на дъното на права стъклена епруветка в продължение на един час. Нормата на СУЕ до 50 г. възраст - до 20 мм/ч., а нормата над 50 г. възраст - до 30 мм/ч. Теста не може да се използва самостоятелно за поставянето на дадена диагноза.

Увеличена скорост на утаяване на еритроцитите може да се наблюдава при възпалителни процеси и инфекции, ракови заболявания, автоимунни заболявания (ревматоиден артрит, системен лупус еритематозус, болест на Кавазаки (Kawasaki disease), анемия, бъбречно заболяване, бременност, заболявания на щитовидната жлеза, туберкулоза, алергичен васкулит, хиперфибриногенемия, некротизиращ васкулит, ревматична полимиалгия, грануломатоза на Вегенер, синдром на Корсаков (Korsakoff syndrome), сепсис, апендицит, пневмония, Ходжкинов лимфом (Hodgkin's lymphoma), инфекциозен ендокардит, гигантскоклетъчен артериит и други.

Грануломатозата на Вегенер (Wegener's granulomatosis) представлява възпаление на кръвоносните съдове (васкулит). Това възпаление ограничава притока на кръв към различните органи. В засегнатите съдове се откриват грануломатозни инфилтрати от струпване на голям брой клетки. Образуваните грануломи водят до некротизиращ васкулит. Заболяването често засяга белите дробове, бъбреците, горните дихателни пътища. Признаците на заболяването могат да се развият внезапно или в продължение на месеци. Те включват синузит, постоянна хрема, упорита кашлица, отит, болка в гърдите, недостиг на въздух, кръвохрак, гломерулонефрит, общо неразположение, болка и подуване на ставите, кръв в урината, загуба на тегло, кожни рани, парене, зачервяване на очите, треска. Рентгенографията на белите дробове показва множество двустранни нодуларни инфилтрати. Лабораторните изследвания показват ускорено СУЕ, увеличен брой левкоцити, острофазови белтъци. При заболяването по стените на малките и средните кръвоносни съдове се образуват огнищни разраствания в тъканта и микроскопични образувания (грануломи). Основно значение в поставянето на диагнозата има доказването на антинеутрофилни цитоплазмени антитела. Точната причина за заболяването не е известна, но има доказателства, че болестта има имунологичен механизъм и участие на непознат антиген, който предизвиква хиперсензитивна реакция в организма. Грануломатозата на Вегенер е рядко срещано заболяване, засяга 3 души от 100 000. Ако заболяването не се лекува, голяма част от болните умират до две години след поставянето на диагнозата.