Тънък горен слой на кожата

Тънък горен слой на кожата означава прекалено изтъняване на епидермиса.

Епидермиса заема най-външната част на кожата с дебелина между 0,4 до 4 мм. (най-голяма дебелина в областта на стъпалата около 1,4 mm.) Изграден е от многослоен плосък вроговяващ епител.

Тънък горен слой на кожата може да се дължи на синдром на Елерс-Данлос (Ehlers-Danlos syndrome), порфирия, старост, синдром на преждевременното остаряване (синдром на Вернер), акрогерия тип Готон (Gotton), геродерма остеодиспластика, синдром на Лисон (Lison syndrome), синдром на Видемен-Раутенщрауч (Wiedemann-Rautenstrauch syndrome), кокаинов синдром, прогеричен синдром на Хътчинсън-Гилфорд (Hutchinson-Gilford progeria syndrome), синдром на Барси (de Barsy syndrome) и други.

Синдромът на преждевременното остаряване или наречен още синдром на Вернер (Werner syndrome) е заболяване, което се дължи на ген, кодиращ ензим, който "развива" двойноспиралната молекула на ДНК. Унаследяването е по автозомно-рецесивен начин, като често протича със злокачествени заболявания. Честотата на заболяването е по-малко от 1 на 100 000 живородени деца, като най-младият пациент диагностициран с това заболяване е бил на 6 годишна възраст. Синдромът протича със загуба на кожна еластичност, изтъняване на епидермиса, двустранна катаракта, ранна атеросклероза, разширени вени, остеопороза, неходжкинов лимфом, неправилно развитие на зъбите, дегенеративни промени на кожата особено в областта на лицето, горните и долните крайници, екзофталм, боледуване от заболявания типични за старческата възраст и не доживяват 50 г., липодистрофия, бързо побеляване на косата, алопеция, безплодие, атрофия на половите жлези, кожни лезии подобни на тези при склеродермията изискващи ампутация в 75% от случаите, нисък ръст, диабет тип 2, атрофия на мозъка в 40% от случаите, уплътняване на хиподермалния слой, калциноза и други.