Твърда и груба кожа

Твърда и груба кожа представлява по-плътна, суха и загрубяла кожа при допир.

Твърда и груба кожа може да бъде резултат от прекомерно излагане на слънце или студ, недоимъчно хранене (главно на витамин А), производство на голямо количество кератин, кокоши трън, алергична реакция, псориазис, ихтиоза, екзема, атопичен дерматит, ектодермална дисплазия, изгаряния, краста, склеродермия, еритродермия, саркоидоза, гъбична инфекция, хронични механични травми, синдром на Сьогрен-Ларсон (Sjögren-Larsson syndrome), синдром на Шафер (Schafer syndrome), болест на Наксос (Naxos disease), синдром на Мъкъл-Уелс (Makal-Wales syndrome), синдром на Райтер (Reiter syndrome), синдром на Поуъл-Вененци-Гордън (Powell-Venencie-Gordon syndrome), синдром на Пател-Бикслер (Patel-Bixler syndrome), синдром на Фишер (Fischer syndrome), синдром на Вернер, акантокератодермия и други.

Синдромът на преждевременното стареене е известен още като синдром на Вернер (Werner syndrome) и "възрастна прогерия". Заболяването се дължи на ген (WRN ген), кодиращ ензим, локализиран върху късото рамо на осмата хромозома, който "развива" двойноспиралната молекула на ДНК. Унаследява се по автозомно рецесивен път. Заболяването протича с процеси на бързо остаряване започващи от около 30 годишна възраст с побеляване на косите, атрофия на кожата, остеопорозни и артрозни изменения, безплодие, нисък ръст, преждевременна атеросклероза, двустранна катаракта, алопеция, бавен темп на растеж и прекратяването му в пубертета, забавено израстване на зъбите, изтъняване на епидермиса, отслабване на зрението, твърда и груба кожа, липодистрофия основно в лицето и крайниците, загуба на кожна еластичност, много тънки ръце и крака и набит торс поради прекомерното отлагане на мазнини, разширени вени, загуба на слуха, хипертония, лезии по кожата подобни на тези при склеродермията, атрофия на половите жлези, повишен и писклив глас, атрофия на гласните връзки, хиперкератинизация, атрофия на мозъка (в около 40% от случаите), калциноза в кръвоносните съдове, диабет тип 2. Заболяването обикновено се проявява през третото или четвъртото десетилетие от живота, но някои признаци се появяват още през юношеството. Средната възраст за диагностициране на заболяването е 24 г. (най-младият известен случай е 6 годишно дете). Средната преживяемост е 46 г., като смъртта настъпва в периода между 47 и 54 г. Като основна причина за това се посочва развитието на ракови и сърдечно-съдови заболявания. В диференциално диагностично отношение трябва да се имат предвид заболявания, като мандибулоакрална дисплазия, частична липодистрофия, синдром на Ротмунд-Томсън (Rothmund-Thomson syndrome), синдром на Хътчинсън-Гилфорд (Hutchinson-Gilford syndrome).