Тапеторетинална дистрофия

Дистрофията представлява метаболитно нарушение в обмяната на веществата, поради което настъпват промени в клетките и основното вещество и се натрупват чужди за организма субстанции. В зависимост от органа или тъканта, която засяга, дистрофията може да бъде мускулна, чернодробна и т.н.

Тапеторетиналната дистрофия представлява патологично изменение (дистрофия, дегенерация) на пигментния епител и фоторецепторните клетки, при което зрението намалява прогресивно и може да доведе до слепота.

Тапеторетинална дистрофия може да се наблюдава при: вродени генетично обусловени нарушения, глаукома, ретинит, миопия, след травми, артериосклеротични изменения в съдовете на хориокапилярния слой, нарушения в капилярите на хориоидеята, заболявания с хипертония, атеросклероза, ендокринни нарушения, недостатъчност на витамин А, въздействие на токсични и инфекциозни агенти (туберкулозни бактерии, токсоплазми, спирохети), имунна недостатъчност, първични тумори, синдром на Ройфман (Roifman), генни мутации, синдром на Нобъл-Бас-Шърман (Noble-Bass-Sherman) и други.

Синдромът на Нобъл-Бас-Шърман е рядко заболяване, за което са характерни редица очни аномалии. Наблюдават се следните симптоми: тапеторетинална дистрофия, отлепване на ретината, ектопични лещи, миопия, катаракта.