Ограничена ставна подвижност

Ограничена ставна подвижност: представлява състояние, характеризиращо се с намалени до преустановени движения в една или повече стави.

Ограничена ставна подвижност може да се дължи на травма, продължително обездвижване, разкъсване на връзка, бурсит, тендинит, луксация и сублуксация, ревматоиден артрит, костни тумори, вродена ставна ригидност, множествена склероза, артрогрипоза, артроза, инсулт, тетанус, мускулна дистрофия, церебрална парализа, болест на Лег-Калве-Пертес (Legg-Calvé-Perthes disease), синдром на Уилямс, синдром на замръзналото рамо, синдром на Сьогрен (Sjögren's syndrome) и други.

Уилямс синдромът (Williams syndrome) е хромозомно заболяване, характеризиращо се с късно проговаряне (около 3 годишна възраст) с говорни нарушения, сърдечно-съдови аномалии (суправалвуларна аортна стеноза, хипоплазия на аортата), специфични малформации на лицето (плътни устни и широка уста, звездовидна окраска на ириса, дълъг филтрум, периорбитален оток, тесни клепачни цепки, малка брадичка, малки и широко разположени зъби един от друг), ниско тегло при раждане, нощно напикаване, хиперкалцемия, нисък мускулен тонус, визуално-пространствени нарушения, тежки колики в кърмаческа възраст, намалена способност за запаметяване, затруднено хранене при бебета, лека до тежка умствена изостаналост, хипотиреоидизъм, ингвинална херния, хиперакустика, емоционална нестабилност, проблеми с координацията, фонофобия, ограничени ставни движения. Децата болни от синдрома на Уилямс имат визуални проблеми, но могат да разпознават и запомнят отделни лица и имена, имат повишен риск от развитие на диабет, имат добре развито чувство на такт.