Степажна походка

› Въведение

› По-чести причини за възникване

› Симптоми 

› Кога да потърсите лекар?

› Лечение

Въведение

Степажна походка или наречена още "петльова" походка се характеризира с по-високо повдигане на крака от обичайното, с цел да се избегне влачене на пръстите по земята. Степажната походка представлява патологична походка наподобяваща маршируване. Тя може да се изяви като симптом на най-различни заболявания, обикновено свързани с увреждане на опорно-двигателната или нервната система. Степажната походка възниква поради увисване на ходилото, породено от невъзможност за извършване на дорзална флексия (движение на горната част на стъпалото към предната част на подбедрицата). 

Степажната походка има следните характеристики:

• Високо повдигане на бедрата и колената, за да се предотврати влаченето на пръсти по земята.
• Повишено сгъване в областта на коляното при ходене.
• Поставяне първо на петата при стъпване, което е съпроводено с характерен по-силен звук.

Степажна походка се наблюдава при затруднена дорзална флексия на стъпалото, неврална мускулна атрофия, увреждане на фибуларния нерв (n. fibularis), перонеална невропатия, множествена склероза, синдром на Гилен-Баре (Guillain-Barre), дискова херния, мозъчен инсулт, мозъчен абсцес, спондилолистеза, спастична параплегия 26, травма на гръбначния стълб, болест на Шарко-Мари-Тут (Charcot-Marie-Tooth),  остеоартрит, полиневропатия, полиомиелит, амиотрофична латерална склероза (АЛС), миастения гравис, болест на Паркинсон, полимиозит и др.

По-чести причини за възникване

Неврит 

Невритът е най-честата причина за увисване на ходилото и възникване на специфичната степажна походка. Той представлява възпаление на един или повече нерви, което води до изтръпване, болка и загуба на функция в засегнатите области. Възпалението на даден нерв може да наруши предаването на нервни импулси към мускулите, което води до тяхната слабост. Болката и дискомфортът, които възникват при развитие на неврит, също водят до нарушения в мускулните движения и променят начина на ходене. Степажната походка се манифестира най-често при възпаление на нерви, които контролират мускулите, отговарящи за дорзална флексия на ходилото и движение на пръстите на стъпалото. Най-често засегнатите нерви, които водят до компенсаторно възникване на степажна походка са:

• Фибуларен нерв (n. fibularis) - инервира мускулите, отговорни за дорзална флексия на стъпалото. Нарича се още перонеален нерв (n. peroneus).
• Тибиален нерв (n. tibialis) - инервира мускулите в задната част на крака и стъпалото.
• Седалищен нерв (n. ischiadicus) - най-големият нерв в човешкото тяло, контролиращ движенията на целия долен крайник.
• Феморален нерв (n.femoralis) - осигурява двигателна и сетивна функция в предната част на бедрото.

Дискова херния

Дисковата херния е широко разпространено състояние, което се среща най-често във възрастта от 20 до 50 години, особено при хора извършващи тежък физически труд. Дисковата херния се характеризира с натиск и компресия върху нервните коренчета, излизащи от гръбначният стълб, поради разкъсван ена междупрешленният диск. Развитието на степажна походка се свързва обикновено с наличие на дискова херния в лумбалната област, особенно на ниво L4-L5 или L5-S1. Компресията на тези нервни коренчета води до възникване на силни болки, дискомфорт, редица сетивни и двигателни нарушения в областта на долният крайник. 

Полиневропатия

Полиневропатията е заболяване, което засяга множество периферни нерви в човешкото тяло, водейки до редица сетивни и двигателни смущения. Тя може да бъде причинена от различни фактори като диабет, алкохолизъм, автоимунни заболявания, инфекциозни процеси, токсични вещества и генетични нарушения. Много от формите на полиневвопатия водят до демиелинизация на периферните нерви, което от своя страна нарушава предаването на нервни имупси. Степажна походка възниква при прогресивна загуба на нервна инервация и развитие на мускулна слабост в дисталните части на крайниците. С прогресиране на заболяването, полиневропатията може да доведе до пълна мускулна атрофия и невъзможност за извършване на движения, което се манифестира с увисване и провлачване на стъпалото. 

• Диабетна полиневропатия: най-често срещаният вид полиневропатия, възникваща в резултат на високите нива глюкоза в кръвта. 
• Алкохолна полиневропатия: причинява се вследствие на висок прием и хронична злоупотреба с алкохол. Честата алкохолна интоксикация води както до директна увреда на периферните нерви, така и до намаление във важни витамини и минерали, участващи в нервните импулси. 
• Автоимунна полиневропатия: възниква остро вследствие демиелинизация на периферните нерви от имунната система на организма. Манифестира се най-често със синдрома на Гилер-Баре, който се характеризира с прогресираща мускулна слабост, започваща от долните крайници и разпространяваща си възходящо.
• Наследствена полиневропатия: обикновено тя се проявява малко след раждането и може да се дължи на различни генетични нарушения и аномалии, засягащи периферните нерви. Към наследствените полиневропатии спадат заболявания като синдром на Шарко-Мари-Тут (Charcot-Marie-Tooth).

Симптоми

Симптомите, които придружават степажната или така наречена още “петльова походка” зависят главно от основната причина и степента на нервна и мускулна увреда. Най-често пациентите съобщават за следните оплаквания:

• Увисване на ходилото
• Невъзможност за движение на ходилото към подбедрицата 
• Болка и дискомфорт при движение на долните крайници
• Влачене на пръстите по време на ходене
• Загуба на баланс и равновесие в покой
• Изтръпване и мравучкане по долните крайници

Тежестта на състоянието повлиява в различна степен качеството на живот и извършването на ежедневните дейности на болния. При леки структурни и функционални увреди, степажната походка е слабо изразена и често се компенсира чрез активиране на допълнителни мускулни. Средно тежките увреди водят до забележими промени и проява на специфичните характеристика за степажната походка . При бързо прогресиращите и тежки състояния, пациентът има значителни затруднения по време на ходене, изкачване на стълби и извършване на други ежедневни движения. Рискът от загуба на равновесие, спъване, падане и наранявания драстично се показва. Болните предпочитат да използват предмети улесняващи придвижването им като бастуни, патерици, проходилки и др.

Кога да потърсите лекар?

Степажната походка е признак за наличие на подлежащ проблем свързан с опорно-двигателната или нервната система и затова е важно да не бъде подценявана. Ако забележите промяна в походката или изпитате някои от горепосочените симптоми е важно да потърсите медицински специалист. Ранното диагностициране и лечение могат да предотвратят развитие на бъдещи усложнения и значително да подобрят прогнозата. 

Лечение

Степажната походка може да е симптом на различни заболявания и затова лечението изисква индивидуален и в повечето случаи - комбиниран подход от методи. Терапевтичният план може да включва:

• Медикаментозна терапия - използват се най-често нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВЛ), обезболяващи, мускулни релаксанти, невротропни медикаменти и др. Лекарствата се използват с цел облекчаване на болката и намаляване на възпалителните промени. 
• Физиотерапия и рехабилитация - основни компоненти в лечението, които целят да възстановят мускулната сила, да намалят болката и дискомфорта в долните крайници и да подобрят координацията. За целта се използват различни апарати и уреди, както и множество упражнения за укрепване на мускулатурата.
• Ортопедични продукти - за корекция на степажната походка се препоръчва използване на специални шини, стелки и обувки, които да поддържат стъпалото в нормална позиция. Ортопедичните продукти имат за цел да стабилизират ходилото и да осигурят допълнителна стабилност и комфорт при двигателна активност.
• Хирургическо лечение - в случаите, когато консервативните методи не са ефективни и тежестта на състоянието се влошава, може да се наложи оперативно лечение.