Смърт в рамките на 3 до 10 дни при остра лъчева болест

Смърт в рамките на 3 до 10 дни при остра лъчева болест: означава настъпване на летален изход за индивида настъпваща в рамките на 3 до 10 дни при остра радиационна болест.

Остра лъчева болест-гастроинтестинален синдром (Whole-body acute irradiation-gastrointestinal syndrome) известна още като радиационно отравяне, лъчева болест или радиационна токсичност. Лъчевата болест като цяло се развива при въздействие на йонизиращи лъчения над пределно допустимите дози върху организма или при попадане на радиоактивни вещества в организма. Остра лъчева болест се развива при еднократни или последователни облъчвания с големи дози радиация. Хронична лъчева болест се развива при продължително облъчване с малки дози и след остра лъчева болест. Масово развитие на лъчева болест е наблюдавано при използване на ядрени оръжия и при аварии с източници на йонизиращи лъчения. Проявите на клиничните признаци зависят от дозата на облъчване, следователно има определен праг, при който болестта се изявява клинично. За такъв се приема D=1 Gy (100 rad). Острата лъчева болест има 4 клинични форми - хемопоетична (костно-мозъчна), чревна, съдова и церебрална. Хемопоетичната остра лъчева болест е най-често срещаната форма. Настъпва при облъчване с дози от 1 до 10 Gy. Тази форма се характеризира с общо намаляване на броя на кръвните клетки (еритроцити, левкоцити и тромбоцити - панцитопения), апластична анемия, гадене, повръщане, сънливост, апатия, загуба на апетит, кръвоизливи, атрофия на костния мозък, далака, лимфните възли. Симптомите отшумяват напълно в рамките на 24-36 часа след облъчването. Чревната форма (стомашно-чревен синдром) на острата лъчева болест се проявява при експозиция с дози от 10-20 Gy. Радиобиологичният ефект е основно върху храносмилателната система и особено върху най-лъчечувствителната й част - тънкото черво. При тази форма смъртта настъпва до 2 седмици след облъчването. Съдовата форма се получава вследствие на поглъщане на дози от порядъка на 20-80 Gy. Най-големи поражения тук търпи съдовата система, настъпва увреждане на ендотела. Смъртта настъпва до 1 седмица след лъчението вследствие на кръвоизлив в жизненоважен орган. Церебралната форма на острата лъчева болест настъпва при поемане на дози над 80 Gy. При нея смъртта настъпва за няколко (2-3) дни. При поглъщане на дози над 240 Gy, леталният изход настъпва мълниеносно. Това е т.нар. апоплектична форма, наричана още „смърт под лъча“. Клиничната картина на острата лъчева болест е разделена на няколко фази: период на начални лъчеви реакции (първа фаза) изразяваща се в различни стомашно-чревни нарушения (гадене, повръщане, диария), тахикардия на фона на хипотензия, вратна ригидност, дермографизъм. Следващият етап (втора фаза) е т.нар. "латентен период“, при което състоянието на болния субективно се подобрява, но кръвната му картина продължава да се влошава. Следва разгарът на лъчевата болест (трета фаза), при която се развива пълната клинична картина на заболяването и това е периодът, в който настъпва смъртта. Характеризира се с треска, алопеция, кръвоизливи. Смъртта най-често е резултат от инфекция поради отслабената имунна система или кръвоизлив в жизненоважен орган. Като последен етап от развитието на болестта се счита евентуалното възстановяване на организма.