Слабо пубисно окосмяване

Слабо пубисно окосмяване представлява състояние, при което се наблюдава слабо окосмяване в гениталната област.

Слабо пубисно окосмяване може да се дължи на генетична предразположеност, продължително извършване на епилации, хронично механично триене в областта, алопеция универсалис, ектодермална дисплазия, системен лупус еритематозус, недоимъчно хранене, вторичен сифилис, химио и лъчетерапия, тотална хипотрихоза тип Мари, синдром на Вернер, синдром на Шийхан (Sheehan syndrome), страничен ефект от прием на анаболни стероиди, хормонални нарушения, краста, екзема, трихотиломания, гъбична инфекция, панхипопитуитаризъм, псориазис, стрес и други.

Синдромът на Вернер (Werner syndrome) е заболяване, което се дължи на ген (WRN ген), кодиращ ензим, локализиран върху късото рамо на осмата хромозома, който "развива" двойноспиралната молекула на ДНК. Болестта се унаследява по автозомно рецесивен начин. Известен е още с имената "възрастна прогерия" и синдром на преждевременното стареене. Характеризира се с протичане на процеси характерни за бързо остаряване на организма започващо около 30 годишна възраст с побеляване на косата, двустранна катаракта, повишен и писклив глас, безплодие, преждевременна атеросклероза, атрофия на кожата, алопеция по тялото (лице, интимни части, подмишници), загуба на слуха, артрозни и остеопорозни изменения, хипертония, разширени вени, калциноза в кръвоносните съдове, бавен темп на растеж и прекратяването му в пубертета, нисък ръст, изтъняване на епидермиса, загуба на еластичност на кожата, загрубяване на кожата, забавено израстване на зъбите, атрофия на гласните връзки, диабет тип 2, хиперкератинизация, атрофия на половите жлези, много тънки ръце и крака и набит торс поради прекомерното отлагане на мазнини, лезии по кожата подобни на тези при склеродермията, атрофия на мозъка (в около 40% от случаите), основно в лицето и крайниците и други. Заболяването обикновено се проявява през третото или четвъртото десетилетие от живота, но някои признаци се появяват още през юношеството. Средната възраст за диагностициране на заболяването е 24 г. (най-младият известен случай е 6 годишно дете), а средната преживяемост е 46 г. Смърт настъпва в периода между 47 и 54 г., а основна причина за това е развитието на ракови и сърдечно-съдови заболявания. При поставянето на диагнозата трябва да се имат предвид заболявания, като синдром на Ротмунд-Томсън (Rothmund-Thomson syndrome), частична липодистрофия, синдром на Хътчинсън-Гилфорд (Hutchinson-Gilford syndrome), мандибулоакрална дисплазия.