Слабо подмишнично окосмяване

Слабо подмишнично окосмяване представлява състояние, характеризиращо се с извънредно малко косми в подмишничната област.

Слабо подмишнично окосмяване може да се дължи на индивидуални особености, алопеция, ектодермална дисплазия, продължителна епилация, синдром на Прадер-Уили (Prader-Willi syndrome), синдром на Хелерман-Щрейф (Hallermann-Streiff syndrome), синдром на Шийхан (Sheehan syndrome), лъче и химиотерапия, гъбично заболяване, стрес, трихотиломания, краста, екзема, псориазис, хормонални нарушения, страничен ефект от приема на анаболни стероиди, вторичен сифилис, недоимъчно хранене, хронично механично триене, лупус и други.

Преждевременното остаряване или т.нар. синдром на Вернер (Werner syndrome) се предизвиква от ген, кодиращ ензим, който "разплита" двойноспиралната молекула на ДНК. Генът е локализиран върху късото рамо на осмата хромозома. Заболяването се унаследява по автозомно-рецесивен начин. Синдромът на Вернер се характеризира с бързо остаряване, което започва от 30 годишна възраст с артрозни и остеопорозни изменения, преждевременна атеросклероза, побеляване на косите, загуба на кожна еластичност, лезии по кожата подобни на тези при склеродермията, забавено израстване на зъбите, повишен и писклив глас, много тънки ръце и крака и набит торс поради прекомерното отлагане на мазнини, безплодие, атрофия на кожата, диабет тип 2, алопеция по тялото (лице, интимни части, подмишници), атрофия на половите жлези, загуба на слуха, атрофия на мозъка (в около 40% от случаите), хипертония, разширени вени, калциноза в кръвоносните съдове, бавен темп на растеж и прекратяването му в пубертета, нисък ръст, изтъняване на епидермиса, загрубяване на кожата, атрофия на гласните връзки, хиперкератинизация, основно в лицето и крайниците и други. Хората боледуват от заболявания, типични за хора в старческа възраст и обикновено не доживяват 50 години поради развитие на злокачествени заболявания (най-често рак и сърдечно съдови заболявания). Средната възраст за диагностициране на заболяването е 24 г. (най-младият известен случай е 6 годишно дете), а средната преживяемост е 46 г. Заболяването може да бъде сбъркано с частичната липодистрофия, синдром на Ротмунд-Томсън (Rothmund-Thomson syndrome), мандибулоакрална дисплазия, синдром на Хътчинсън-Гилфорд (Hutchinson-Gilford syndrome).